— Не очаквайте веднага да получите зелена светлина — предупреди Степак президента. — Особено от командващите видовете войски. В постовете им вътрешно е заложен конфликт — те са ваши съветници, но също са и командири на съответните сили.
— Как смятате, че ще реагират на това? — попита Бреланд и потупа заключващата се папка от изкуствена кожа с дневния ред, носеща надпис „строго секретно“.
— Честно казано, господин президент, мисля, че ще си имате проблеми — отвърна Степак. — Освен значението на тази техника за външната политика и националната сигурност, вие променяте условията на играта по начин, който ги застрашава. Те са хора. От трийсет години са в армията. Под златните звезди и нашивките се крият пилоти, пехотинци и моряци. Те знаят какво залагат хората, които участват в истинските битки, и се отъждествяват с тях. Предполагам, че щом се опомнят от шока, щом помислят върху новината, ще започнат да се съпротивляват. Нямам представа дали това ще е още днес, или по-нататък.
— Първо прецени сведенията на разузнаването, после разгръщай войската си.
— Първо се погрижи за отбраната, после излизай на бойното поле — усмихна се Степак. — Още нещо. Те сигурно ще се обидят, че не сте им казали нищо преди да вземете решенията си. Може да се запитат защо въпросът не е минал през Съвета за национална сигурност.
— Не е ли очевидно? Самото споменаване на СНС навярно щеше да подплаши хората на Голдстийн. Освен това вицепрезидентът е единственият член на съвета, който не участва в разработването на проект „Генерал“.
Степак кимна.
— Възнамерявате ли да я включите в скоро време?
— Не — сви рамене Бреланд. — Труман научил за атомната бомба едва след смъртта на Рузвелт. — Забеляза изненадата, изписала се на лицето на министъра на отбраната, и прибави: — Има голяма вероятност да ме отстранят за държавна измяна. Нали?
— Ще ми се да можех да отговоря, че надценявате риска, господин президент.
— Познавам в Капитолия предостатъчно хора, които ще приемат за чиста измяна факта, че съм допуснал това откритие да разоръжи нашата армия. Знам какъв щеше да е съветът на Бен Туили — унищожи резултатите от експериментите и направи така, че „Терабайт“ да изчезне — с крива усмивка каза Бреланд. — И сигурно щеше да има адски много съмишленици.
— Най-вероятно.
— Но ако задържа Тони на разстояние, тя няма да пострада от моя импийчмънт. Което ще е добре за страната — ако една сутрин всички се събудят и открият, че имат президент, за когото никой не е гласувал… — Той поклати глава. — Ще се опитаме да избегнем този демократичен експеримент.
— Съгласен съм, господин президент.
— Което ме връща към вашите думи — рече Бреланд, стана и излезе иззад бюрото. — Каква форма може да придобие тяхната „съпротива“? Смятате ли, че има вероятност Съветът на началник-щабовете да прибегне към преки действия?
— Срещу вас ли?
— Срещу мен. Срещу нас. И моля ви, дайте ми честен отговор — не ми трябват лекомислени успокоения, че такова нещо никога не се е случвало в тази страна.
— Това не е лекомислено успокоение — отвърна Степак. — Тези хора възприемат клетвите си също толкова сериозно, колкото вие вашата. Не са като ученици, които мърморят Клетвата за вярност преди началото на часовете.
— Вярвам ви — но това не изключва възможността за принципно разминаване на мненията. Те полагат клетва пред конституцията и президентството, а не към конкретен президент. Бездействието им трябва да има граница. Питам ви с колко време според вас разполагаме.
— Няма значение къде е границата, нито от коя страна сте вие — каза Степак. — Не е работа на Съвета на началник-щабовете да ви сваля. Вие може да не го разбирате, но те са съвсем наясно. Прав сте за човешката природа, но целият смисъл на военното обучение и вярност е тази природа да се преодолее. Това е единственият начин да хвърлите хората си срещу куршумите — когато всеки рационален човек вижда, че е най-разумно да избяга.
Бреланд се намръщи.
— Лично ли познавате всички членове на Съвета?
— Да. Смятам двама от тях за свои приятели. Но щях да кажа същото и ако ми бяха напълно непознати — твърдо заяви генералът. — Господин президент, ако ви предстоеше импийчмънт и по Пенсилвания Авеню идваше разгневена тълпа с намерението да ускори свалянето ви, всеки един от тези хора без колебание щеше да ви защити, да даде живота си, ако трябва, за да доживеете импийчмънта. Когато Джонсън и Макнамара са провалили Виетнамската война, не е имало преврат, не е имало „нощ на генералите“, когато Никсън опетни президентския пост или когато Клинтън го предаде. От тази страна не ви заплашва нищо.