— Виждате ли, господин адмирал? Виждате ли? — каза Хоули.
— Е, какво ще правим тогава? — попита Джейкъбс и въпросително погледна Бреланд.
— Ще ви кажа какво би трябвало да направим — да разоръжим целия флот — отвърна Хоули. — Или още по-добре, да монтираме на корабите тарани. Генерал Муурман, вие ще трябва да снабдите танковете си с щикове. Генерал Бренън, не е зле да се обадите в лабораторията си и да им кажете да се снабдят с арбалети. А аз ще мога да пратя всички, освен разузнавателните части, в гробището Дейвис-Монтан.
После се обърна към Бреланд и го погледна гневно.
— Започнете да произвеждате тези устройства, господин президент, и ще погубите всичко, което прави тази страна силна и осигурява безопасност на нашия народ. Ние имаме техническо преимущество във всяко военно отношение — по въздух, вода, суша, под вода и в космоса. Имаме пълно числено превъзходство над всеки възможен противник освен Китай. А можем да победим и китайците, ако се наложи. Изхвърлете тази техника на боклука и ще изгубим всичко това.
— Китайците могат да съберат десетмилионна армия, даже стомилионна, и няма да им мигне окото, ако я изгубят — каза Муурман. — Какво ще правим, когато нахлуят в Южна Корея, във Виетнам — когато превземат Владивосток и Тайван и започнат да поглеждат към Япония?
— Господа, струва ми се, че точно това са въпросите, на които ще трябва да ни помогнете да отговорим — невъзмутимо каза Бреланд.
Заместник-председателят генерал Хайнсър се обади за пръв път от началото на заседанието.
— Трябва да има други възможности. Временна стратегия — бързо разработване, но не и използване, търсене на алтернативни оръжия, съчетано с максимални усилия за запазване в тайна на това откритие…
Бреланд поклати глава.
— Освен ако някой пак не крие нещо от президента, ние нямаме достатъчно хора в Китай, за да им попречим да стигнат сами до откритието — нито даже да научат, ако вече не са го направили.
— Президентът има право — каза председателят. — В момента следим близо осем хиляди китайски агенти в Съединените щати. А ние имаме едва двеста агенти в Китай.
— Може би е време да решим проблема — каза адмирал Джейкъбс. — Да ги изпратим на кея Санта Моника, да им посочим накъде е Пекин и да им пожелаем приятно плуване.
— А когато Пекин отговори, като експулсира всички американски бизнесмени…
— Това ме устройва — изсумтя генерал Муурман. — Вече стана така, че не можеш да купиш нещо под стотачка, което да не е направено в Китай. Те произвеждат нашите играчки, дрехи, инструменти — миналия месец жена ми дори намери едно американско знаме, произведено в Китай. И това в магазина на базата! Не можах да повярвам.
— Повярвайте. И се радвайте. Това е част от отговора на предизвикателството на генерал Хоули — рече Бреланд. — Ние сме най-големият търговски партньор на Китай. Япония се нарежда веднага след нас. По-ценни сме като клиенти.
— Това няма много да помогне на Владивосток — отвърна Джейкъбс. — Нито на Тайван. По дяволите, те ще превземат Тайван и ние просто ще трябва да го приемем.
— Като цяло, няма значение, че китайските фабрики са пълни с деца, които получават мизерни заплати — каза президентът. — И пак като цяло, няма значение, че управляващата класа се състои от яростни експанзионисти. Истинското значение на всичките милиони долари, които изливаме в Китай, е, че те подхранват желанието им да са в добри отношения с нас.
Джейкъбс презрително изсумтя.
— Ние плащаме, за да могат те да се въоръжават.
— И това е също толкова разумно, колкото да плащаш на адвоката на жена си, когато се развеждаш подметна генерал Бренън. Забележката предизвика смях, който малко облекчи напрежението.
— Господа, уважавам всеотдайността и опита ви при осигуряването на сигурността на нашата страна — каза Бреланд. — Ваш дълг е да виждате противниците ни в най-тъмни краски, цинично да тълкувате поведението им и скептично да приемате думите им. Мой дълг обаче е да балансирам най-лошата и най-добрата възможност в търсене на най-вероятната. Ние не укрепваме северната си граница в случай, че някой канадски премиер-министър реши, че иска пристанище на Мичиганското езеро. Ние не претърсваме всеки куфар, хладилна чанта и кутия за шапки, които минават по Моста на дружбата, в търсене на канадски терористи с портативни ядрени бомби. Китай не е Канада. Те продължават да произвеждат ракети с голям обсег на действие. Продължават да усъвършенстват военновъздушните си сили със Су-27 и Миг-31. Поддържат шестмилионна армия. Накратко, китайците продължават да се държат така, като че ли очакват да влязат в конфликт с някой като нас.