— Тогава имам няколко идеи в тази насока, господин президент — каза Мадисън.
Бреланд се отпусна и забеляза изражението на Степак, което говореше: „Мисля, че Най-лошото свърши“.
— Слушам ви, господин генерал. Можем да започнем още сега.
12.
Измяна
Лондон. Днес полицай Кларънс Уайтхед сложи край на цяла една епоха, като прибави към униформата си кожен кобур и черен пистолет „Уебли & Скот“ преди да излезе на ежедневния си пеши патрул в района на кейовете. Въпреки че прочутите лондонски полицаи от години имат възможност да носят огнестрелно оръжие, неотдавнашното убийство на двама техни колеги в Шропшир накара ръководството на Скотланд Ярд да го направи задължително. „Съжалявам — каза Уайтхед, ветеран с двадесет и пет години служба. — Но Лондон не е Ейдънсфилд. Не виждам инспекторът да е имал някакъв избор.“
Най-после настъпи време за сбогуване и Донован Кинг беше избрал подходящ ден.
Бе облачна есенна събота и студеният вятър хапеше като през зимата. Най-добрият пенсилвански отбор „Нитани Лайънс“ беше пристигнал за мач с „Бъкайс“ и целият Кълъмбъс мислеше само за бейзбол. Запалянковците от Охайо бяха започнали ритуалите, които щяха да ги отведат на стадиона и пред телевизионните екрани. Всичко бе предвидимо като утрешния изгрев на слънцето. Когато трибуните се напълниха, улиците и магазините опустяха. Бирата се лееше, братвурстчетата слизаха от скарата и радостната опияняваща енергия на очакването растеше. Полицията имаше работа и вниманието на населението беше насочено другаде.
В „Терабайт“ съботата започна с пристигането на жълт камион на портала. Двамата шофьори бяха от усилената охрана на лабораториите. Придружаваха ги зелен спортен шевролет „Тахоу“ и сребриста хонда. Трите коли бяха с регистрационни номера от различни щати и шофьорите бяха небрежно облечени — което доказваше вниманието на Донован Кинг към най-малките подробности от плана за безопасно и незабележимо преместване от Кълъмбъс на запад в Пристройката.
Дори по пуста магистрала човек нямаше как да разбере, че трите коли пътуват заедно, или да се досети, че карат нещо по-ценно от домашни мебели. Именно с тази цел последните три метра от каросерията на камиона щяха да са натъпкани с обикновени кашони, пълни със съдържанието на апартамента на Лий Тейър.
Докато товареха сандъците с прототипа и другите уреди в камиона, три групи от инженерния състав на лабораторията се захванаха на работа по колите. Като действаха бързо, за да изпреварят двадесетминутния актуализиращ цикъл, те свалиха системите за глобално локализиране и ги прехвърлиха в автомобили на „Терабайт“. Тези автомобили, чиито регистрационни номера бяха същите като на камиона, шевролета и хондата, изобщо нямаше да напуснат окръг Кълъмбъс.
Вместо демонтираните системи инженерните групи инсталираха специален военен модел СГЛ-III. Същите бяха поставени и в двата най-големи сандъка, в случай че по пътя бъдат свалени от камиона. Всичко това бе част от обещанието на Кинг към Броуиър:
„Ще се погрижа лесно да можете да следите колите, за разлика от всеки друг.“
Конвоят излезе през портала няколко минути преди началото на бейзболния мач. Кинг шофираше водещата кола. Броуиър ги проследи с поглед, докато се отдалечиха, после отиде при Лий и Гордън, които чакаха на главния вход на центъра „Планк“. Когато се приближи, забеляза рязко контрастиращите им пози — гологлав и разгърден, Грийн небрежно седеше на една ниска стена, докато Лий сковано стоеше на няколко крачки от него, пъхнала ръце в джобовете на грейката си, с вдигната яка и плетена шапка на главата.
— Голяма работа, докторе — каза Гордън.
— Голяма работа — съгласи се Броуиър.
— Малко се изненадах, че Кинг заминава с тях — продължи инженерът и скочи от стената. — Мислех, че ще остане, докато тръгне вторият конвой.
— Не, още отначало го беше планирал така — поясни Броуиър. — Вижте, имаме около час, а аз провалих деня на главната готвачка, като я накарах да дойде. Какво ще кажете за един последен обяд, да си припомним едно време, а?
— Дадено — отвърна Гордън. — Но ще изям шапката на Лий, ако можете да назовете три от специалитетите на Джоузи. Кога изобщо сте влизали в стола?
— Винаги, когато е имало петнайсет сантиметра сняг между мен и нещо по-хубаво — весело рече Броуиър. — Лий?
— Бих пийнала нещо топло — каза тя и потръпна.