„Той знае“ — внезапно осъзна Лий. Тази мисъл изтласка въздуха от гърдите й и парализира лицето й в смаяно изражение.
— Моите най-големи грешки — продължи Броуиър, — ония, които допуснах от наивност, невеж идеализъм и егоцентризъм, ония, за които мога да кажа „Бях млад… Още не знаех“… единственият човек, който пострада от тях, бях аз. Вие вече нямате този лукс. Искам и двамата да знаете, че ви съчувствам — дотолкова, доколкото вашите грешки засягат моята отговорност. Веднъж вече ви предупредих, че най-тежкото тепърва предстои. Е, как беше онази поговорка? Днес е онова утре, което ви е плашило вчера.
Броуиър си погледна часовника. Лий не знаеше дали го интересува часът, или пейджър-дисплеят.
— Вторият конвой вече би трябвало да е тук. — Той се изправи. — Време е да тръгваме.
Планът за преместването изглеждаше достатъчно невинен, когато Донован Кинг го беше представил на Гордън и Лий в директорския кабинет. Прототиповете щяха да пътуват отделно и под охрана, първият като домашна мебел, а портативният — в боядисания като кола на електромонтьорска фирма камион. Кинг реши да запази за себе си подробностите за маршрута, ала Грийн предполагаше, че нито един от Спусъците няма да мине по прекия път, нито ще свърши пътуването в същата кола.
Лий и Гордън също щяха да пътуват отделно, всеки придружаван от охрана. Първата спирка на Гордън беше в Атланта, а на Лий — в Минеаполис, но пълният маршрут и крайното местоназначение все още не им бяха известни — билетите им щяха да останат в спътниците им до самото качване в самолета. Грийн предполагаше, че Кинг е измислил нещо, за да скрие следите им — може би размяна на билети при смяна на самолетите — така че да изглежда, че са заминали за другаде.
„До понеделник следобед всички ще сте се събрали в Пристройката“ — беше обещал той.
Но после бе заминал с първия конвой, което изненада Гордън. А сега Броуиър говореше така, сякаш не се сбогуваше само с Кълъмбъс, което превърна изненадата на Гордън в тревога. Той изпревари възрастния учен, изтича до изхода и излезе на двора. Беше му достатъчен само един поглед, за да разбере какво става.
Камионът на Второто бебе наистина бе пребоядисан и се сливаше с придружаващите го кафеникавосиви коли и въоръжените с М-16 униформени войници, които стояха на пост на четирите ъгъла. Колите носеха обозначенията на 612-и сапьорски батальон на Националната гвардия. Инструментите и уредите на Гордън, които трябваше да са натоварени на камиона, все още бяха на тротоара на петдесетина метра оттам.
С внезапно почервеняло от гняв лице, Гордън се завъртя на пети към директора и изръмжа:
— Копеле гадно, ти ме излъга!
— Да — призна Броуиър. — Както и ти мен. И само след няколко минути ще поговорим за това в кабинета ми. — Той мина край Грийн, вдигна ръка и извика: — Капитан Бранд!
— По дяволите, я чакай малко! — Гордън тръгна след възрастния мъж, ала Лий го дръпна назад.
— Недей — напрегнато каза тя. — Недей.
Грийн се отскубна от нея и възкликна:
— Не разбираш ли какво означава това? — И махна към конвоя. — Той предава работата ни на проклетия Пентагон.
— Разбирам какво означава — пресипнало отвърна Лий. — Означава, че сме се прецакали, и той го знае. Означава, че им се доверява повече, отколкото на нас. Означава, че ще ни изхвърли и не мога да кажа, че не го заслужаваме. Върви, настигни го — може да успееш да го убедиш да им предаде и нас. Какво ще е обвинението, Горди, шпионаж или държавна измяна? Или може би само предумишлено убийство?
Поразен от неочакваната й атака, Гордън онемя. Задъхан от безсилие, той мълчаливо наблюдаваше Броуиър, който разговаряше с офицера, командващ конвоя. Когато двамата се ръкуваха, Грийн със закъснение забеляза, че на камуфлажната униформа на капитана няма обозначения.
— Защо Националната гвардия охранява конвоя? — измърмори той. — Отговор: това не е Националната гвардия. Сигурно са от военното разузнаване. Обаче никой няма да се учуди, ако ги види на магистралата — и те ще отидат право в Кемп Пери или Кемп Грейлинг, ще натоварят Второто бебе на военен самолет и ще го закарат където си искат.
— Няма значение — отвърна Лий. — Ние вече сме външни хора.
Грийн бавно поклати глава.
— Не съм съгласен.
Капитанът се качи в един от трите чакащи джипа. Не се чуха никакви заповеди, но двигателите зареваха, четиримата часови напуснаха постовете си и се затичаха към колите си.
— Нямаш избор — рязко каза Лий. В този момент Карл Броуиър се върна при тях. Първият джип потегли и другите коли го последваха. Гневът на Гордън отново закипя, когато камионът с Второто бебе мина пред тримата. Ала нито той, нито никой не каза нищо. Конвоят излезе от портала.