— Да идем да поговорим за вас — рече Броуиър, обърна се и закрачи към кабинета си.
— Седнете — каза Броуиър. — Имам да ви разкажа още една история.
Гордън и Лий се спогледаха, после се настаниха на два стола.
— Снощи ми се обади един от членовете на Съвета на началник-щабовете — каза старият учен. — Искаше мнението ми за един доклад, получен от Националното управление за сигурност, което в момента е наострило уши за всичко, евентуално свързано с вашето откритие. — Той завъртя монитора си към тях. — Присъствените данни показват, че по това време вие не сте били в лабораторията, доктор Грийн. Километражът на буса… е, тук не е съд. И двамата знаем, че това е било ваше дело.
Гордън хвърли поглед към екрана.
— Да — призна той. — Съжалявам за пожарите. Колиматорът не действаше както си мислех. — Инженерът сви рамене. — Истината е, че все още не разбирам много добре това спусъчно поле — поне когато напусне излъчвателя.
— Но сте разбирали какво ще причини на ония хлапета.
— Ония хлапета имаха оръжие — отбеляза Грийн. — Да, разбирах. Но не се заблуждавайте — ония „хлапета“ не заслужават да ги наричате със същата дума като деветгодишни деца, които си играят на гоненица в училищния двор.
— Така твърдите вие — отвърна Броуиър. — Но както казах, тук не е съд и вашите оправдания не ме интересуват.
— Защо се обръщате само към Горди? — попита Лий. — И аз бях с него.
Броуиър я погледна с вдигнати вежди.
— Нямам такава информация.
— Какво искате да кажете? — Лий се наведе напред. — Пазачът трябва да е отбелязал излизането и на двама ни. Ние отидохме да помогнем на сестра ми. Аз имам повече вина, отколкото Горди. Той го направи заради мен.
— Недей, Лий — тихо рече Грийн. — Доктор Броуиър, аз карах камиона. Аз натиснах копчето. Направих го по своя инициатива и по свои причини. Нищо друго няма значение. Тежестта пада върху мен.
— Горди…
Но двамата мъже не й обръщаха внимание.
— Смятате ли, че съзнавате тази тежест? — попита Броуиър. — Имаме еднократна възможност да използваме Спусъка, да нанесем превантивни удари, ако щете, възможност, която ще изгубим, щом съществуването му стане широко известно. Предпочитам да не давам конкретни примери, но е достатъчно да речем, че на сцената има актьори, които не бива да получат шанс да презаредят оръжието си. И срещу Спусъка има едно очевидно средство, до което някои страни едва ли ще се подвоумят да прибегнат — да използват заложници в арсеналите си като човешки щитове. Заложен е животът на добри хора, доктор Грийн — добри войници и невинни граждани. Хора, на които искаме Спусъкът да помогне, не да навреди… Може би си мислите, че постъпката ви в Кливланд Хайс е точно в този дух — превантивен удар в защита на добри хора. Но като действате едностранно, като изкарвате неизпитана техника извън лабораторията, като изваждате втория прототип незащитен на пътя, като привличате общественото внимание и поставяте любопитна загадка пред полицията, вие може да сте нанесли неизчислими щети. — Броуиър посочи монитора. — Няма откъде да знаем колко хора довечера ще си помислят: „Хм, какво все пак се е случило там?“ И в момента, в който първият от тях разбере, нашата възможност ще престане да съществува.
— Мисля, че надценявате хората — отвърна Грийн. — Никой не го интересува. Новината вече е остаряла.
— Сигурен съм, че полицейското управление в Кливланд Хайс го интересува — възрази Броуиър. — А ние не можем да си позволим следствието им да стигне до прага на „Терабайт“.
— Няма — каза Гордън. — Никой не ме видя. Даже жертвите. Всички са убедени, че е било нещастен случай — катастрофа.
— Не можете да ми го гарантирате. Не знаете дали някой не е снимал с камера от горните етажи, дали някой не е разхождал кучето си.
— Беше чисто, казвам ви — настоя Грийн. — Няма начин да стигнат до вас.
— Нима? Тогава ми обяснете защо ми се обадиха от Националното управление за сигурност — каза Броуиър. — Заради вас сме под наблюдение. Налице са всички основни елементи. И понякога е достатъчен мотив да знаеш, че нещо е възможно. И затова реших да предам портативната система на министерството на отбраната. Все някога щяха да я вземат за нови тестове, но си помислих, че е най-добре да изчезне още сега — и да попадне в ръцете на хора, които могат да затръшнат вратата пред някой любопитен градски детектив.