— И очаквате и от нас да изчезнем — рече Лий.
— Ако исках от вас само това, можех да го уредя с един телефонен разговор — отвърна Броуиър. — Не. След като сте се поддали на егоизма си, от вас ще поискам нещо по-трудно — искам да оставите личния си багаж и да постъпите както е редно.
— И как е редно според вас? — предизвикателно попита Грийн.
— Как е редно според мен ли? — каза Броуиър. — Доктор Тейър, бихте ли излезли за минута-две?
— Тя може да остане — рече Грийн. — Нямам нищо против.
— Аз, имам — отсече директорът. — Ако обичате, доктор Тейър.
— Не му позволявай да те командва, Лий. — Гордън стана едновременно с нея.
— Няма нищо, Горди. — Докато излизаше, върховете на пръстите й леко погалиха ръката му.
Когато вратата се затвори и двамата мъже останаха сами, Гордън се обърна към Броуиър.
— Е?
— Вие сте отличен инженер, доктор Грийн. Но сте средно способен хакер, а НУС има цели сгради, пълни с хора, които са по-добри от вас — по-добри от почти всички независими хакери. За тях е въпрос на гордост да не пропускат много неща, когато пресяват киберпространството. Освен онова съобщение в пресата са открили втория екземпляр на научните база данни, които сте запазили на части из цялата мрежа. А един от нашите хора намери троянския кон, който сте се опитали да пуснете в архива на „Личен състав“ на „Терабайт“ — оня, който е щял да прати данните на няколко сървъра в случай, че бъдете уволнен.
— Трябваше да опитам — каза Грийн.
— Не, не е трябвало. Трябвало е да се доверите — а вие не сте пожелали.
— Ще ме предадете ли? Или очаквате сам да се предам?
— Не. Ще ви дам още една възможност — отвърна директорът. — Още една възможност да се издигнете над удобния ви цинизъм и да покажете, че сте достоен за доверие. Искате ли да предпазите доктор Тейър?
Гордън напрегнато се замисли, после отговори.
— Да.
— Даже тя да не знае, че го правите ли?
— Да.
— Тогава искам днес да подадете оставка.
— Какво значение има това?
— На първо място, това означава, че няма да се наложи да карам ФБР да проучва миналото ви, защото официално няма да сте част от проекта. И няма да има нужда да обяснявам защо съм ви уволнил — просто сте решили, че не желаете да се преместите заедно с проекта.
— Само това ли искате? Да избегнете проблемите?
— Не. — Броуиър отвори дясното чекмедже на бюрото си и извади нещо от него. Когато го плъзна към Грийн, инженерът видя какво е: десетгигабайтов инфоблок. — Искам да го пазите.
— Какво е това?
— Копие на научния архив на „Терабайт“, същият като онзи, който сте се опитали да скриете — същата кодираща схема, същата парола. — Гордън запремигва от изненада. — Ако ни напуснете така, както ви моля, доброволно, без над вас да е надвиснал облак, мисля, че никой от партньорите ни няма да се запита дали не криете нещо — или не се криете от нещо.
— Не разбирам. Какво искате да правя с това?
— Пазете го. Скрийте го. И ако след една година не се случи нищо или започнат да се случват лоши неща, го занесете на сенатор Гроувър Уилман и неговата организация и им помогнете да го използват както трябва. Но ни дайте една година. Дайте ни тази възможност.
Грийн се наведе напред и предпазливо стисна инфоблока с палец и показалец.
— Откъде знаете, че утре няма да публикувам данните и после просто да изчезна?
— Ще ми се да можех да кажа, че просто съм решил да ви се доверя — отвърна Броуиър и затвори чекмеджето. — Но също така знам, че трябва да сте наясно: ако го направите, всичко ще излезе наяве — и ще пострада Лий, защото те ще стигнат до нея. Тя ще плати цената за вашия егоизъм.
— Значи Лий е заложничка във вашия арсенал, така ли?
— Давам ви възможност за избор, доктор Грийн. А честно казано, вие не го заслужавате.
Гордън се намръщи и попита:
— Какво ще кажете на НУС?
— Колкото може по-малко. Че съм ви възложил да архивирате данните. Можем да оставим без коментар факта, че сте се опитали да прибавите второ копие за себе си.
— Ами полицията в Кливлънд Хайс?
— Нали ме уверихте, че никой не ви е видял?
— Да — потвърди Грийн, погледна инфоблока, после го прибра в джоба си. — Къде ще пратите Лий? Ще я вземете ли в Пристройката? — Когато Броуиър се поколеба, инженерът потупа издутината в джоба си. — Щом ми се доверихте за това…
Директорът отстъпи.
— Ако се съгласи, ще последва Второто бебе в експерименталната лаборатория на Управлението за съвременни военни проучвания и няколко седмици ще обучава техните хора да работят със системата и да я поддържат. После ще дойде при нас в Пристройката.