На практика, колкото по-чувствителен беше детекторът, толкова по-деликатен ставаше и толкова повече реагираше на външни влияния. Даже въздушното течение, предизвикано от някой, минал край машината, бе безкрайно по-силно от най-оптимистичните преценки на Броуиър за тракторния ефект на експериментално енергийно равнище. По време на първия експеримент един от наблюдателите се блъсна в масата, върху която беше уредът, и вибрациите почти разкъсаха ребрата.
Оттогава направиха всичко възможно, за да изолират детектора. Затвориха го под дебел стъклен похлупак и изсмукаха въздуха под него, за да сведат до минимум триенето на нормалното въздушно налягане. После поставиха цялата система върху тритонен куб от черен гранит, плаващ върху маслена възглавница.
Един ден Броуиър завари Хортън, Грийн и Тейър да подскачат около гранитния куб, за да изпитат влиянието на вибрациите. С присъщото си присъствие на духа генералният директор тихо излезе, като си тананикаше „Тъй рече Заратустра“ от „Космическа одисея“.
— Горди?
— Постоянно снабдяване с енергия. Стискаме палци.
— Лий?
— Всички сензори са включени. Молитвените мелнички се въртят обратно на часовниковата стрелка.
Хортън погледна към детектора, в момента скрит от полукръг подвижни противорадиационни екрани.
— Да започваме.
— Записващите устройства са готови — докладва Лий от пулта си.
— Енергиен приток пет процента — съобщи Горди след секунда. — Честота сто херца и продължава да се покачва.
Хортън се отпусна на лабораторния си стол, опря лакти на страничните облегалки и сключи длани в скута си. Сега експериментът се намираше под контрола на програма, наречена „Здрава ръка“. Тя не се поддаваше нито на безпокойство, нито на очакване и основното й задължение бе да поддържа постоянен приток на енергия по време на всеки етап от тестовете и да осигури плавно преминаване през оперативния спектър на излъчвателя.
Няколко минути всички мълчаха. Тейър и Хортън напрегнато наблюдаваха постоянно променящите се дисплеи. И двамата можеха да спрат теста или напълно да прекратят експеримента само с едно докосване с пръст.
— Стига до инфрачервения диапазон — съобщи Лий. Хортън кимна. Поради проблема с нагряването на тънките като цигарена хартия ребра, трябваше да прескочат по-голямата част от инфрачервения спектър.
— Ето я и първата дъга.
Зад противорадиационните екрани проблесна бледочервена светлина, бързо стана оранжева и продължи да се променя, докато изчезна като светлолилаво сияние.
— Започва рентгеновата серия — каза Тейър.
— Надявам се, че новото ти бельо е оловно — подметна Горди.
— Казва ли ти някой! — весело отвърна тя. — Шефе, засега всичко ми се струва нормално и стабилно.
— И на мен — рече Хортън. — Обаче нямам нищо против да видя някое и друго отклонение.
— Имаш ли представа къде?
— В долния край — в самия край на дългите вълни. Според доктор Броуиър е тъкмо обратното — той смята, че нашият излъчвател не може да достигне необходимите честоти, между десет и двайсет и две. — Хортън сви рамене. Досега е проучена голяма част от средата на спектъра, така че най-вероятно единият от нас е прав…
— Минахме първия пункт — прекъсна го тя. — Отрицателни резултати.
— Поне за пръв път да минем първия пункт — каза Горди. — Енергиен приток десет процента.
— Вече сме стигали дотук — колебливо рече Тейър. — Няма да се зарадвам, докато не стигнем до предишното си най-добро постижение.
Бяха минали двадесет и осем минути и шест секунди или почти три пълни серии от експеримента на дванадесети декември. Опитът беше завършил с повредата на един от електронните компоненти на системата, в резултат на който Здрава ръка бе получила напреднал стадий на дигитална парализа.
— Наближаваме инфрачервения диапазон — тихо каза Тейър.
Хортън кимна.
По тавана на лабораторията заигра пъстра светлина.
— Мисля си, че в момента някой френски физик може би седи в контролната зала на ЕЛЯФ — рече Грийн, — изпомпва 2-частици в симулирана протозвездна мъглявина и доизкусурява статията си за индуцираната гравитация…
Хортън завъртя стола си към него и сви рамене.