Грийн кимна и се изправи.
— Няма да й е леко.
— Знам. — Броуиър също стана. — Но ако вие носите бремето си, тя също ще носи своето.
— Имам чувството, че ще я накарате да повярва, че трябва да опита. — Грийн въздъхна и изгуби защитното си хладнокръвие. — Доктор Броуиър, ако тази година мине както се надявате… питам се дали…
— Знам. Отговорът е „да“. Ако след една година нямаме нужда от вас за нещо по-важно, можете да се върнете. — Броуиър протегна ръка.
„Едногодишен изпитателен срок. Една година наказание. Почти нищо в сравнение с онова, което направих — което бях готов да направя.“ Грийн стисна ръката на директора.
— Успех — ненадейно развълнуван, каза той. — До следващия октомври.
13.
Машини
Париж. Търсите специален подарък за семейството си? На Европейското военно биенале, което в понеделник беше открито само за богати клиенти с покани, можете да купите ирански танкове, френски бронебойни ракети и чилийски противотанкови мини. „Това е обикновено търговско изложение — заяви Анри Фуко, организатор на биеналето, което ще продължи до края на седмицата. — Лъскави обувки, продавачи с костюми, красиви модели и глупави подаръци. Освен демонстрациите на продуктите всъщност е доста скучно.“
Първата от системите Модел I излезе от завода на „Генерал“ в северен Суу Сити пет дни преди Коледа. Тя имаше официално и непроизносимо военно обозначение (ЕО9М1, което означаваше „Експериментално оръжие 9, Модел I“), но иначе почти по нищо не се различаваше от портативния прототип. Единствените забележими промени бяха замяната на трикиловатовия верижен Дюо-Кат с изпитания на бойното поле Тактически безшумен генератор, в момента на въоръжение в армията на САЩ, и инсталирането на военни осигурителни механизми.
Номера от 1 до 10 тихомълком бяха доставени на 41-ви Тактически батальон, 3 бойна сапьорна дивизия. Батальонът беше реорганизиран за транспортиране и използване на Спусъци Модел I. Тяхната охрана щеше да бъде поверена на нова междуведомствена бойна част, която все още беше в процес на формиране. Първата спирка на десетте устройства беше доскоро закрита самолетна писта от епохата на Студената война в Северна Дакота, където те бяха подложени на проверка и двудневни изпитания.
До Нова година номер 1 бе инсталиран в подземието на Белия дом. През следващата седмица на няколко пъти активираха Спусъка за по пет-шест секунди, за да настроят обсега му на действие. Когато свършиха, защитното му действие обхващаше целия Бял дом, източната фасада на сградата на президентството, западната фасада на министерството на финансите, тротоара на Пенсилвания Авеню, Ист Екзекютив Драйв и половината Южна морава.
Оставаше да се вземе трудното решение как да го използват — като основна защита или като осигуровка за вече съществуващите системи и процедури за сигурност. След дълги обсъждания с министъра на финансите и шефа на Службата за сигурност Бреланд одобри план за денонощно функциониране на устройството.
— Винаги съм смятал, че американците трябва да виждат в Белия дом къща, а не крепост — заяви той. — Що за пример ще дам, ако поискам от другите да оставят оръжията си и да се доверят на тази техника, но самият аз откажа да го направя?
Това означаваше, че президентът трябва да бъде охраняван в „балона“ от специална група агенти от Секретната служба, обучени да боравят с електрошокови палки и въздушни оръжия. В същото време снайперистите отстъпиха местата си на агенти, въоръжени с мощни арбалети — елитна група, която скоро щеше неофициално да се нарече „Ротата на св. Георги“ по името на средновековната войскова част, охранявала английския суверен.
— В тази нова система за сигурност конвенционалните оръжия не само бяха напълно забравени, но и бяха изолирани извън обсега на Спусъка. Въоръжена с новите ракетохвъргачки „Рейвън“, зенитната част на Белия дом бе преместена на покривите на министерството на търговията и общата администрация. А групите за бързо реагиране на Секретната служба с традиционни огнестрелни оръжия бяха разположени в президентството и точно зад оградата на Южната морава.
След неколкоседмични тренировки новата система за сигурност незабелязано замени старата — точно по време на обръщението на Бреланд „За състоянието на Съюза“.
Съдбата на Спусък номер 2 беше да заеме каросерията на лъскавия черен бус с тъмни прозорци, държавни номера и собствен вграден еднокиловатов генератор. Наречен „Фургона“, бусът плътно следваше президентската лимузина.