Въпреки че засега не бяха проведени тестове за въздушно прихващане, номера 3 и 4 бяха разположени в товарните отсеци на двата президентски самолета — неговите въздушни командни постове в случай на война. Тъй като Боинг 747–200 не носеше оръжие, бяха необходими съвсем незначителни промени в оперативните процедури, които засегнаха само контингента от Секретната служба и избора на екипировка за оцеляване.
Номер 5 бе инсталиран в мобилния комуникационен център до главната сграда в Кемп Дейвид, Мериленд. Границата на свободната от оръжие зона беше обозначена с кръг от малки сини флагчета. Охраната на резиденцията запази снаряжението си, продължи да поддържа оградите и не прекрачваше границите на Спусъка — една демонстрация с шест деветмилиметрови патрона, забити в грейпфрут, претърколен в рамките на кръга, бе достатъчна, за да покаже сериозността на предупрежденията.
Номер 6 отиде в подземието на Капитолия, макар и не без шеги относно това дали Конгресът действително представлява национално богатство.
Номер 7 бе инсталиран в сградата на Върховния съд, където шефът на охраната го посрещна с радост. Все още продължаваше борбата за закона за регистрация на огнестрелни оръжия и отговорността, известен на поддръжниците си като „закона на малката Бренда“ и на противниците си като „лицензиране на убийците“. По свирепост тя се равняваше или дори надхвърляше борбата за аборта и по всичко личеше, че ще продължи още много. Бяха изтекли осем години, откакто съдът бе обявил ЗРООО за конституционен в делото „Джеферсън срещу Съединените американски щати“ и заплахите и демонстрациите едва бяха свършили. Ежегодният митинг „Покажи си оръжието“ в годишнината от решението с всяка година ставаше все по-масов.
Спусък номер 8 беше предвиден за Пентагона и Съветът на началник-щабовете бе разработил четири различни плана за използване на системата в прочутата сграда. Накрая обаче решиха да не изпълняват нито един от тях. Официалната причина беше, че това не можело да се направи, без да се нарушат толкова много традиции и да се накърнят интересите на толкова много хора, че Спусъкът бързо щял да се превърне в най-зле пазената тайна във военната история.
Бреланд обаче подозираше, че зад тази неоспорима истина началник-щабовете изразяват дълбоко вкоренената си привързаност към познатото. Макар че зад стените на Пентагона имаше далеч по-малко оръжия, отколкото можеше да се очаква, началник-щабовете и генералите просто не бяха готови, смяташе президентът, да видят своите подчинени, застанали на пост с дръжки от метли — и още по-малко да се откажат от собствените си служебни пистолети.
Като се имаше предвид този прецедент, нямаше нищо чудно в това, че директорът на ФБР отклони предложения му Модел 1, който да охранява централата на Бюрото на Десета улица и Пенсилвания Авеню. В замяна на това той поиска четири устройства за тактически анализ — молба, която беше поставена в самото начало на дългия списък от кандидати за Спусък.
Никой от комисията на „Генерал“ не се изненада, когато директорката на ЦРУ също отклони предложения й Спусък за добре охранявания комплекс на управлението в Лангли, Мериленд. Но и тя очевидно видя потенциала на системата и поиска десет устройства за Дирекцията по наука и техника. Бреланд прие тази молба с известно предубеждение — питаше се какви гаранции има, че те няма да попаднат в ръцете на Оперативната дирекция.
Основните оръжия на Националното управление за сигурност бяха техниката и криптологията, които Спусъкът не застрашаваше. Въпреки това, тъй като повечето сгради на НУС се намираха зад стените на Форт Мийд, отговорът на директора беше „Не, благодаря“.
Ето защо номера 8, 9 и 10 бяха определени за следващите три приоритетни инстанции според официалната оценка на ФБР за опасността от вътрешен тероризъм и останалия от епохата на Студената война План за национално възстановяване от бедствия — федералния резерв, Службата по социално осигуряване и централния архивен център на данъчната служба.
— Когато започвахме, нямах точно предвид да направя света безопасен за бирниците — сухо каза Бреланд, докато подписваше заповедите за прехвърляне. — Сутринта получих последните данни от Федералното статистическо управление — трийсет и пет хиляди убийства с огнестрелно оръжие миналата година, още сто хиляди ранени. Искам да направя нещо, за да защитя обикновените хора, а не вашингтонския елит — ние и без това сме по-добре защитени от тях.
— Следващите петдесет бройки първи модел, цялото едномесечно производство, отиват направо в Юта за разширяване на тестовата програма — отвърна Ричард Нолби. — До март няма да имаме възможност да навлезем в гражданския сектор.