Бреланд въздъхна.
— Знам, че участвах във взимането на това решение, но наистина ли им трябват толкова много едновременно?
— Да, господин президент — потвърди генерал Степак. — Истината е, че могат да използват сто или даже повече — до този момент не са правили тестове, които могат да повредят единствения им Спусък, тестове, които симулират истински бойни условия. А и във всеки случай до подготовката на спецгрупите за охрана остават още няколко седмици. Ще имаме нужда от тях, когато започнем да излизаме извън строго контролираната среда на първите десет Спусъка.
Бреланд опря брадичка на едната си ръка, завъртя стола си и погледна през прозореца към снежинките навън.
— Сигурно просто съм нетърпелив, господин генерал — каза той. — Но просто не мога да гледам репортерите в очите — всяко убийство, всеки терористичен атентат, всяка престрелка в Третия свят ми се струват много по-безсмислени, много по-трагични, след като знам, че може да се направи нещо.
Обширната пустош на Грейт Солт Лейк Дезърт на сто и петдесет километра западно от Прово, Юта, принадлежеше на бойните машини. През десетилетията на полигона бяха пристигали за изпитания стотици нови оръжия. Скрити от любопитни очи, солените бели равнини бяха бомбардирани, изгаряни, взривявани, обгазявани, пръскани с отвратителни химикали и засипвани с останки от разбити танкове и самолети.
В югозападния ъгъл на полигона имаше комплекс от хангари, магазини, гаражи и жилищни сгради, наричани от хората, които живееха и работеха там, „Крепост на самотата“, а от Пентагона — „Пустинен експериментален център“. Тук се изпитваха най-новите секретни оръжия. Одобрените обикновено ставаха част от въоръжението. Другите изчезваха в анонимността на архива — съдбата на секретни проекти, от които не се интересуваше дори врагът.
Командирът на ПЕЦ подполковник Роджър Адамс се надяваше, че ЕО9М1 Спусък ще е от втория вид. И ако това можеше да стане, без да се нарушава редът за изпитанията, той беше решен да се погрижи системата да се провали — защото успехът й щеше да е кошмар за всеки командир.
За всички щеше да е много по-добре, ако докладът му можеше да се обобщи с две думи: „Ненадеждна. Несигурна“.
До този момент часовниците на теста за продължително действие бяха стигнали до границата на двеста часа и осемте системи продължаваха да функционират. Ала дори този тест се провеждаше при максимално тежки условия: две устройства бяха монтирани върху подвижна повърхност, две се захранваха с непостоянна енергия, а мощността на други две се усилваше и намаляваше от един до сто процента за интервал от тридесет секунди. С малко късмет щяха да сдадат багажа много преди да стигнат до производствения си лимит от хиляда часа.
Най-важният тест обаче трябваше да започне тази сутрин. В 07:00 от сграда 9 бяха излезли три коли и бяха потеглили на север към тестовия район. Първата беше джип, снабден с камера, монтирана върху платформа. Последната бе бойна машина „Брадли“, от която вместо стандартната двадесет и пет милиметрова картечница стърчеше цяла гора от антени.
Помежду им се движеше Експериментална машина 1 — приблизително квадратен бронетранспортьор М113 със скосена предница, дистанционно управляван от оператор, който пътуваше в последната кола. А в ЕМ1 беше Спусък 00013. (Адамс нямаше нищо против да използва силата на суеверието за своята кауза.)
Тестовият район се намираше на шестдесет километра от Крепостта на самотата, ала тежкото двучасово пътуване в пресечен терен всъщност представляваше първото изпитание. А в самия район бяха подготвени непреодолими препятствия, с които Спусъка не се очакваше да се справи — първо гъсто минно поле, после пет огневи зони, всяка с по-мощно оръжие от предишната.
В 08:30 Адамс и координаторката на изпитанията капитан Дайън Уикс се качиха на хеликоптер „Влак Хоук“ 1Ш-60М, от който лично щяха да наблюдават теста. Скоро настигнаха конвоя, който неподвижно чакаше в пустинята извън маркираната със знаменца граница. Двамата офицери си сложиха слушалки, настроени на командната честота, и загледаха през страничните прозорци на хеликоптера с бинокли в ръце.
— Контрол, тук командване — каза Уикс. — Можете да продължите. Край.
— Прието, командване. До всички, пригответе се за активиране на ЕМ1 по мой знак.
От хеликоптера Адамс и Уикс видяха, че двете бойни машини се отдалечават на неколкостотин метра от М113. Когато се разнесе заповедта за активиране, в минното поле внезапно изригна огромен полукръг и от някогашното езерно дъно полетяха поне петдесет стълба бели кристали и прах. Разминираният район бе широк почти триста метра. Когато М113 потегли напред, кръгът се разшири с още петдесет метра и после се превърна в гигантска дъга, движеща се пред машината като вълна.