— Тъй като аз подписвам доклада, който отива в щаба, надявах се да ми изложите основанията си.
Адамс погледна през прозореца.
— Какъв според вас щеше да е резултатът с ракетите „Хелфайър“?
— Ами… — Тя прехапа устна. — Щом сто и двайсет милиметровият снаряд не свърши работа, резултатът с „Хелфайър“ щеше да е същият.
— В такъв случай в момента щеше да има около сто и двайсет войници, които са присъствали на чудо: консервена кутия, превърната в неуязвим танк с невидим щит — сто и двайсет умове, разбрали идеята, че нещо може да издържи на изстрелите им и да продължи напред. Не обвинявам никого в измяна, капитан Уикс, но мисля, че няма кой да им попречи да приказват за това. И не искам цялата армия да научи. Не мога да си представя нещо по-пагубно за бойния дух.
— Значи го направихте, за да ги успокоите?
— Да — потвърди Адамс. — Капитан Уикс, не знам дали ще забравят какво са видели, но половин чудо съвсем не е същото и разликата може би ще е достатъчна, за да ги накара да си държат устата затворена. Що се отнася до вашия доклад, напишете го както си е, но не усложнявайте нещата — аз отмених вашата заповед, защото исках да включа всички видове боеприпаси.
— Знаете ли, господин подполковник — бавно каза тя, — ако Спусъкът имаше по-голям обсег на действие, щеше да изгори танкът.
— Погрижете се и това да влезе в доклада ви, капитан Уикс — каза Адамс. — Но по-добре не го повтаряйте пред ДРУГ.
В една студена ясна януарска сутрин от военновъздушна база „Нелис“ излетяха два самолета и се издигнаха в кадифеното небе на Невада. В изпитание 11 участваха „Стар“ Г-14 на военноморския флот и модерен Р-22 на ВВС.
Тестът беше грижливо подготвен, екипажите бяха добре инструктирани. И все пак не всички въпроси имаха отговор, а някои дори не можеха да се зададат.
Един от тях се отнасяше до самата цел. Въпреки че повечето учебни цели бяха бракувани изтребители, в случая атаката бе насочена срещу QT-1 „Джейхоук“, двумоторен реактивен самолет, използван за обучение на транспортни пилоти. Дори ръководителят на теста беше признал, че това е странно.
Дори оръжейният арсенал бе необичайно голям за изпитание с един-единствен самолет от какъвто и да било тип. По-старият изтребител на капитан Торн с позивна „Вуду“ беше зареден с ракети „Финикс“ и „Спароу“, а по-новият на капитан Оутли с позивна „Носорог“ — със „Сайдуиндър“ и AMRAAM. Всички ракети бяха с истински бойни глави. Освен това самолетите носеха достатъчно боеприпаси за двадесетмилиметровите картечници „Вулкан“.
— Да не отивате на лов за мечки, Торн? — бе подхвърлил един от оръжейниците.
— Ще върнем каквото не ни трябва — отвърна пилотът. После каза на втория пилот: — Като че ли искат от един полет данни за цял месец.
Перспективата да ги получат обаче изглеждаше несигурна. Бяха им казали, че целта ще е снабдена с експериментален пакет електронни контрамерки, наричан просто „пакета“. Изобщо не се спомена за неговите принципи и възможности. Ала нищо във въздуха не можеше да устои на бойната мощ, заложена в плана за полета — най-малко такава тенекиена цел.
Не им беше работа да искат или очакват обяснения. Щяха да изпълнят операцията като професионалисти и да унищожат целта, а с останалото щеше да се занимава началството.
Двата самолета набраха свръхзвукова скорост и само след няколко минути стигнаха до първия междинен пункт над северозападна Юта. Завиха на юг, включиха далекообхватните си радари и се издигнаха на указаната височина. Почти едновременно засякоха целта, която кръжеше над полигона. Е-22 изостана зад Р-14, който трябваше да изстреля първата ракета.
— Флагман, тук Вуду — повика кулата Торн.
— Вуду, тук Флагман. Продължавай.
Когато радарът посочи разстояние до целта петдесет километра, пилотът изстреля ракета „Финикс“.
Щом ракетата се понесе напред, двата изтребителя завиха наляво и се отдалечиха на посоченото в плана разстояние. Ракетата летеше толкова бързо, че само вторият пилот на по-стария изтребител успя да види експлозията.
— Пряко попадение! — възбудено каза тя, докато яркожълтият блясък се свиваше в малък черен облак. Но в следващия миг забеляза, че целта все още е на радарния й дисплей. — Вуду…
— Виждам. Флагман, какво става с целта?
— Тук Флагман, целта не е унищожена. Продължавайте.
След няколко секунди полетя и вторият „Финикс“. Отново видяха жълт блясък и черен дим — и целта все още не беше свалена.
Р-14 намали разстоянието на тридесет километра и изстреля първата от среднообхватните си ракети „Спароу“. Същият резултат.