Дори Броуиър се бе променил. В Кълъмбъс той се беше задоволявал да седи зад бюрото си, да почива на лаврите си и да оставя тежката атлетика на научния персонал. Посещенията му в лабораториите бяха любезни и кратки и обикновено той проявяваше по-голям интерес към резултатите, отколкото към работата. Ала след преместването в Пристройката Броуиър се бе изпълнил с енергия. Беше запазил за себе си, проблема с оформянето, насочването и предпазването от спусъчното поле и бе възприел агресивен експериментален подход, който държеше на нокти хората на Боудън.
Хортън разполагаше с най-малко пространство и персонал. Неговата Група за теоретично моделиране заемаше шест малки офиса около скромна заседателна зала. Беше довел със себе си двама техници, математик, административен помощник, който да поддържа дневниците, и един млад физик с някои интересни мисли за отношението на информационната теория към системата ЕЛЯФ.
Срещаха се неофициално всяка сутрин за час-два и споделяха идеи и предположения. Тези разговори поддържаха интелектуалния им тонус, ала напрежението беше огромно, тъй като всеки съществен напредък щеше да има непосредствени дивиденти в работата на цялата пристройка. Въпреки че упоритото вдъхновение в експериментите не бе довело до особени успехи, задълбоченото теоретично разбиране на явлението беше ключовият камък в сградата, която се опитваха да построят.
Уви, напредваха бавно. Хортън характеризираше групата си с думите „добра химия, средна физика“ и поемаше почти цялата вина за това върху себе си. Следобед често се скриваше в кабинета си, потиснат от непреодолимата задача, и се бореше с убеждението, че е изгубил способността си да мисли ясно и че му липсва вдъхновението, необходимо за решаване на загадката.
Съмненията отстъпваха, но никога не изчезваха напълно. Все повече му се струваше, че откриването на Спусъка е станало случайно и че ще се наложи да го обяснява. Така че започна да настоява пред директора да публикуват резултатите си или поне да ги разпространят сред колегите си, които проявят интерес. Ала Броуиър категорично отказваше.
— „Математикъл Физикс“ не се интересува от феноменологични анекдоти — а аз не виждам каква полза ще има за работата ни да пратим публикацията в някое несериозно издание — отвърна Броуиър. — Във всеки случай договорът ни с министерството на отбраната не ни позволява да го направим без тяхната благословия — каквато точно сега няма да получим.
— Не разбирам защо си се съгласил с това…
— Не разбираш ли какво значи „държавна тайна“? Ще публикуваме откритието, когато това не носи толкова голям риск за проваляне на усилията на президента, на националната стабилност…
— Което може да значи след петдесет години — или никога.
— Междувременно правителството се съгласи да не оспорва патентованите ни приложения на Спусъка.
— Съгласили са се да ни оставят онова, което си е наше, стига да не казваме на никого за него — отвърна Хортън. — Нещо не виждам равностойността.
— Ако смяташ, че това е нищожна отстъпка, значи не си имал достатъчно контакти с висшите ешелони на властта — на която и да било власт. Те инстинктивно взимат каквото искат и си казват, че е в интересите на всички. Само най-достойните успяват да устоят. Имаме щастие, че в момента един от тях е президент.
— Ами ако след три години не преизберат Бреланд?
— След три години светът ще е друг — и не искам да гадая какъв точно. Ако ти трябват повече мозъци, Джефри, можеш да си ги осигуриш — ти не си попълнил и половината от екипа си и те уверявам, че никой няма да оспори искането ти, ако решиш да го удвоиш.
— При тези условия не мога да привлека най-добрите специалисти — не и когато дори не мога да им кажа за какво ми трябват, не и когато дори не мога да им кажа къде е работата, освен че не е в Кеймбридж или Пало Алто.
— Не можеш. Аз също не мога — съгласи се Броуиър. — Но се басирам, че президентът може. Ако посочиш конкретно някого…
— Де да беше толкова лесно — рече Хортън. — Ще ми се да можех да ви дам списък с десет души, които със сигурност ще помогнат. Но откъде да знам от какви специалисти се нуждаем, когато дори не мога да дефинирам проблема? Може би ни трябват експерти по метафизика.