Броуиър се подсмихна.
— Може би. Въпреки това искам да ти посоча една друга възможност. Вашингтон вече има договор с огромен брой учени, работещи във всички клонове на гражданската администрация, Пентагона и държавните институции. И макар че истински теоретични физици не се срещат под път и над път, сигурен съм, че все трябва да има някой с търсените качества. И Бреланд с радост ще ни го прати. Старшинството също не е проблем. Помисли за това.
Куриерът от комуникационния център, както тук наричаха телеграфа, спаси Хортън от необходимостта да признае, че идеята е задействала чувството му за професионална териториалност.
Доколкото знаеше, четиримата свързочници бяха единствените военни в Пристройката. Джеф наричаше този офицер Шивача — деловият му костюм и синята му вратовръзка бяха толкова неубедително не на място, че спокойно можеше да носи униформа.
— Искаш ли да изляза? — попита Хортън.
— Няма нужда — отвърна Броуиър и се подписа за получаването на магнитно заключения пакет. Още преди вратата да се затвори зад куриера, директорът въведе личния си код и започна да вади документите. Прегледа първата страница, изсумтя и погледна втората.
— Какво има?
— Списъкът с желанията на Пентагона — каза директорът. — Ако се съди по момента, в който го получавам, той отразява резултатите от техните тестове на първите произведени устройства.
— И?
— А, нищо прекалено изненадващо. Искат по-малък, по-лек Спусък, който харчи по-малко енергия. Искат увеличен обсег на действие — хиляда и петстотин метра, колкото се може по-скоро, три хиляди — веднага след това.
— И нито намек за това, че съзнават, че първите им две желания взаимно се изключват, така ли?
— Да — потвърди Броуиър. — Освен това искат начин за блокиране на пясъчния ефект или за насочване. А най-добре — и двете.
— Така че да не се налага да се отказват от собствените си оръжия, за да го използват.
— Най-вероятно. — Броуиър плъзна поглед до края на страницата. — Този път е подписан от президента, не от Степак.
— Карл, не можем да им дадем каквото искат.
— Вече посочих, че това е списък с желания. Не очакват утре сутрин да ги намерят на прага си, нали разбираш.
— Исках да кажа друго. В момента, в който направим ефекта насочен, Спусъкът престава да е отбранително оръжие, престава да е сила за разоръжаване. Ако разполага с насочващ се Спусък, нашата армия ще запази всичките си оръжия и ще отнеме оръжието на всички други. Същото се отнася и за правоохранителните институции. Карл, планът не беше такъв, нали? Или пък е бил?
— Не.
— Тогава какво ще правим?
— Ще работим по списъка — отвърна Броуиър и внимателно остави писмото от президента на бюрото си. — Но когато дойде Коледа, просто за да сме честни, ще дадем подаръци на всички.
— Наистина ли си готов да го направиш?
Директорът се усмихна.
— Е, мога да ти простя скептичната нотка. Но и аз имам съвест, Джефри, въпреки че с нея върви сложен комплекс от лоялности. Искам да дам на президента и неговите хора всички възможности да заслужат високото ми мнение за тях. Но не съм толкова наивен, че да не предвидя възможността да ме разочароват. Да, готов съм да го направя. Готвя се още от самото начало.
Хортън дълбоко си пое дъх, въздъхна и се отпусна назад.
— Мисля, че трябва да ми разкажеш повече.
В погледа на Броуиър проблесна разочарование.
— Не знаех, че толкова много ме подозираш, Джефри.
— О, не, не ме интересува това — отвърна Хортън. — Разбираш ли, от време на време се питах дали не си преча сам, дали не си забранявам да видя отговорите, защото не мога да контролирам онова, което ще направят с тях други хора. И ти завиждах за очевидната самоувереност — без да съзнавам, че в нея има нещо повече от безразсъден оптимизъм. Ако знам каквото знаеш ти…
— Тогава можеш да стигнеш до проблема с чиста съвест.
— Поне мъничко по-чиста — отвърна Хортън и се усмихна. — Освен това, ако с теб се случи нещо, някой трябва да знае какво си замислял.
— Катастрофален еднопосочен режим — замислено каза Броуиър. — Добре, доктор Хортън, добре дошъл в моя малък заговор.
14.
Възможност
Порт Артър, Тасмания. Изстрели, отекнали от минаващ камион, разпръснаха повече от хиляда привърженици на контрола на оръжията, демонстриращи пред Портартърския паметник на жертвите. Ранени са единадесет души, един сериозно, а керамичният фриз на паметника е улучен от два куршума. Полицията търси трима мъже с тъмнокафяв рейнджроувър. „Сигурно са знаели, че няма да отговорим на изстрелите им“ — заяви организаторът на демонстрацията Чад Маккий от Хобарт. Митингът „Да наложим законите“ е един от многото, провеждани в годишнината от избиването на тридесет и петима души през 1996 г. от Мартин Брайънт, което доведе до закона за регистрация на оръжията в Австралия и забраната на автоматичните огнестрелни оръжия.