Повече от двадесет постройки във Форт Сил — от погреби до четириетажната офис сграда — бяха превърнати в учебни зони за използване на Спусък и всяка група редовно охраняваше някоя от тях. Не им се съобщаваше, че ги наблюдават със скрити камери, нито ги предупреждаваха за групата, определена да извършва учебни нападения срещу тях — роля, която бързо и малко загадъчно получи прозвището „Испанската инквизиция“.
Чак след третия месец, когато повечето от отпадналите вече си бяха заминали, бойците от 641-ва тактическа бригада видяха макет на Спусък Модел I. И тогава им обясниха втората задача на Т-групите — да унищожат своя Спусък, ако не са в състояние да го защитят. Запознаха ги със специалните експлозиви — по един за контролния пулт и излъчвателя, — които бяха създадени специално за тази цел.
Накрая тренираха с детонатори в ръце и уста, така че да са в състояние да се бият колкото може по-дълго и в същото време да са сигурни, че смъртта няма да им попречи да изпълнят най-важната си задача. Когато в деня на завършването си получиха новите си отличия, всеки войник от 641-ва тактическа бригада разбираше какво е заложено по съвсем личен начин.
Карл Броуиър надникна в кабинета на Джефри Хортън. Заместник-директорът седеше с гръб към вратата, прегърбен над електронна чертожна дъска.
Броуиър така и не бе могъл да свикне с електронната дъска, която по ирония на съдбата беше произведена от „Алеф Инструмънтс Дивижън“, част от малката империя на Арън Голдстийн. Предпочиташе малкия електронен бележник, който носеше навсякъде със себе си, и огромните черни дъски, които бе настоял да монтират във всички заседателни зали на „Терабайт“. Чертожната дъска обаче имаше две преимущества, които привличаха по-младите учени — можеше сама да записва и сама да трие.
Ала на дъската на Хортън нямаше много за записване или триене. Броуиър се прокашля и попита:
— Имаш ли малко време?
Хортън хвърли поглед през рамо, после се изправи и се обърна.
— Естествено.
— Добре. Иди си събери багажа.
— Моля?
— Трябва да заминем за Вашингтон.
Перспективата да избяга от Пристройката накара Хортън да грейне.
— Най-после ще се запозная с Дядо Коледа, а?
— Не, ще се запознаеш с патентния адвокат на компанията. Първата ни молба е отхвърлена от Патентното бюро.
— На какво основание?
Броуиър се подсмихна.
— Същото, което използват, за да отхвърлят патенти за вечни двигатели. „Не отговаря на стандартите за полезност на базата на функционалност. Не подлежи на патент поради недостатъчно научна обосновка.“
— Не вярват, че ще работи?
— Точно така. Искат да им дадем работещ модел.
— А ние не можем — нали?
— Ще подадем молба за преразглеждане, но първо двамата с теб ще поговорим с инспектора от Бюрото, който се занимава с нашия случай.
— Не може ли просто да се обадим?
— Патентното бюро не поддържа секретни телефонни и телеграфни връзки. Имаш ли зимно палто?
— Прибрано е някъде. Защо?
— Намери го. Във Вашингтон има двайсет и пет сантиметра сняг.
— Страхотно. С нетърпение го очаквам.
Броуиър се запъти към вратата и скептично изсумтя:
— Ще те чакам в три следобед на хеликоптерната площадка — с палто.
— Ами данните?
— Не. Вече сме им пратили цяла планина бумаги. Проблемът е да ги накараме да разберат какво четат.
— Вече имаме ли право да пътуваме заедно?
На лицето на директора се изписа кисела усмивка.
— А, естествено. Ще имаме придружители, но те се страхуват само да не ни отвлекат, а не, че могат да ни убият. Що се отнася до проект „Генерал“, ние вече не сме им нужни. Даже ще пътуваме с директен полет — никакви шпионски истории, никакви двойни прехвърляния, никакви отклонения. И ще ти дам моите фъстъци — аз вече не мога да ги смилам.
Инспектор Майкъл Уейн беше с една година по-млад от Джефри Хортън, но вече оглавяваше вътрешната йерархия на Патентното бюро.
Беше нисък, с рошава червена коса, и много пъти бе заявявал на всеослушание мнението си за „таблоидната наука“ и „мошениците с научни степени“. Отначало му доставяше извънредно голямо удоволствие да прави на пух и прах и да отхвърля молбите от „недообразованите егоисти, които или ни мислят за идиоти, или не знаят, че те са такива“. Макар и формално старши инспектор по инженерна физика, Уейн по свой собствен избор се беше квалифицирал в разглеждането на молби, които Бюрото наричаше „несъстоятелни“, а самият той — „идиотски“.