— Особени обстоятелства, да — извинете ме, но в качеството си на какъв сте тук?
Броуиър изненадано запремигва.
— Аз съм директор на лабораториите „Терабайт“…
— Но не сте посочен като изобретател в молбата, нали? Или ще коригирате и това?
— Не виждам причина…
— Добре. Значи разбирате, че прибавянето на вашето име не променя нищо в молбата — това по никакъв начин няма да се отрази на грешките. Що се отнася до участието ви в този разговор… — Уейн сви рамене. — Малко е необичайно, но ще си затворя очите. Къде е вашият адвокат, доктор Хортън?
Обиден заради наставника си и смаян от полицейския стил на разпит на Уейн, Хортън се обърка.
— Аз, хм… кабинетът на патентния адвокат на компанията е в Цинцинати. Научих, че проблемите, хм, проблемите са технически и научни, а не от правно естество. Помолихме адвоката да издаде…
— Както желаете — прекъсна го Уейн. — Само ще отбележа, че сте се отказали от присъствието на адвокат. А сега, относно новата ви молба — както, сигурен съм, сте прочели в отговора, искам да представите работещо устройство. Освен това смятам, че техническото ви изложение не е достатъчно. Този път ще трябва да цитирате статиите, публикувани в уважавани списания, доказващи валидността на принципите ви.
Надменното самодоволство в гласа му ядоса Хортън и той каза:
— Боя се, че не е възможно да ви покажем работещо устройство…
— В такъв случай ви предлагам да спестите и моето време, и малко пари, като подадете декларация за отказ… какво?
— … без разрешение от Съвета на началник-щабовете — продължи Хортън. — И в никакъв случай не можем да ви го предоставим.
— Проектът държавен ли е? В молбата не се споменаваше такова нещо. Ако сте служител на федерална институция, дори може да нямате право на патент…
— Това е частен проект на частна научноизследователска фирма — отвърна Броуиър. — Сега е секретен — по заповед на президента. Затова доктор Хортън иска секретен патент.
— Не виждам как можем да ви дадем какъвто и да било патент. Случаят е напълно необичаен.
— Самите ние сме външни хора тук — рече Хортън. Беше му се сторило, че арогантността на Уейн се разколебава. — Как можем взаимно да си помогнем?
Увертюрата рязко свърши.
— Това не е взаимоспомагателно дружество, доктор Хортън. За да ви издам патент, трябва да се уверя, че изобретението, което описвате, е ново и използваемо. След като казвате, че не можете да ми предложите нито демонстрация, нито обяснение на функциите му…
— Ще приемете ли такова уверение от генерал Том Ванигън, началник на Службата за военна техника на Пентагона? — попита Хортън.
— Това значи ли, че такива работещи устройства вече са били предоставени на правителството?
— Да.
— Работещи устройства?
— Да.
Уейн ядосано се намръщи.
— Тогава ми обяснете как работи. Ако обяснението ви ме задоволи, може би ще се откажа от искането си да ми представите работещ екземпляр.
Хортън си позволи да се засмее.
— Още не знаем как. Знаем само, че работи.
— Това не е достатъчно — поклати глава инспекторът.
— Не е достатъчно. Патентът трябва да конкретизира функциите…
Броуиър се отпусна на стола си и изсумтя.
— Казах ви просто да им обясните, че и това е секретно.
— Доктор Броуиър, ако това е вашето участие в този разговор…
— Доктор Уейн, какво щяхте да направите с молбата за патент на атомната бомба през хиляда деветстотин четирийсет и пета? Или с радара през трийсет и девета?
— Щях да ги одобря — без да се колебае, отвърна Уейн.
— Това са сериозни технически открития със стабилна теоретична обосновка. Вие, от друга страна, вадите заек от цилиндър — и не искате да ми покажете нито заека, нито цилиндъра. Ръцете ми са вързани. Вашият патент лесно може да се оспори. Сериозно се съмнявам, че ще го признае която и да било друга страна.
— Нямам намерение да търся патентна защита в чужбина — отвърна Хортън.
— Дори ако американският ви патент бъде направен явен ли?
Напълно озадачен, Уейн скръсти ръце на гърдите си.
— Тогава какъв е смисълът от молбата ви? Щом технологията е секретна, вие не можете да използвате патента — единственият ви клиент ще е Пентагонът. Само от гордост ли го правите? Или става въпрос за пари — да не би да искате възнаграждение от „Терабайт“?
Преди да отговори, Хортън погледна към директора.
— Доктор Уейн, струва ми се, че мотивите ми нямат връзка с молбата и този разговор.
— Прав сте. Нямат. Но си помислих, че може би ще ми изложите някаква мотивация да разтълкувам служебния правилник също толкова творчески, колкото и вие сте написали техническото си обяснение. — Инспекторът въздъхна. — Носите ли уверение от генерал Ванигън?