— Ще ти отнема само минута — обеща Джефри, когато Броуиър най-после отвори и сънливо го погледна.
Директорът намусено изсумтя и се отдръпна, за да го пусне в стаята.
— Би трябвало да спиш от два часа. Аз поне спях. Не можеше ли да почакаш до сутринта?
— Наистина трябва да реша проблема още сега, Карл — ако не го направя, не знам дали утре сутрин изобщо ще съм тук. При това положение не съм сигурен дали ще мога да се насиля да се кача на самолета с теб.
Вратата зад него се затвори и остана да свети само нощната лампа.
— Добре — отвърна възрастният мъж. — Какво искаш?
— Промяна. Изобщо не ми е забавно да си блъскам главата в стената. Не знам каква е причината и вече не ми е интересно да я търся. Въпросът е, че тъпча на едно място. Не, нещо повече — отношението ми към всичко това стана отрицателно.
— Да напуснеш ли искаш?
Хортън се изкушаваше, но се овладя.
— Чудя се дали ще се съгласиш да си сменим проблемите.
От гърлото на Броуиър се разнесе сардоничен смях.
— Защо мислиш, че аз ще имам по-голям успех? Вече ми е много по-трудно да се съсредоточавам, отколкото когато бях на твоя възраст. Зрелостта не дава нищо на физика, Джефри — нищо, което да компенсира износването на инструмента.
— А ти защо мислиш, че ще ти повярвам, че не те е интересувало, че през цялото време не си мислил за това? — отвърна Хортън. — Можеш да престанеш да зачиташ териториалните граници. Аз току-що ги вдигнах. Ти ми даде всички възможности да се справя сам. Е, не успях. И те моля за помощ — точно както ти ми каза. Трябваше да го направя още преди месеци.
— Смяташ ли, че щях да мълча, ако в ума ми се беше прокраднала някоя сериозна идея? Наистина, Джефри, мнението ти за мен е прекалено великодушно. И ужасно се подценяваш.
— Не съм убеден. Даже да не можеш сам да решиш проблема, можеш да събереш хората, които ще го направят. Познаваш всички в тази област и те те познават. Никой няма да ти откаже, всеки ще се довери на думата ти…
— Е, има неколцина — кисело се усмихна Броуиър. — Дори повече.
— Не толкова много, колкото ще постъпят като мен и ще се нахвърлят на възможността да работят с теб. Знам, че си очаквал от мен повече…
Броуиър въздъхна.
— Фактът, че говориш така, доказва, че имаш нужда от промяна. Прекаленото напъване е грешка, която може да подкопае почвата под краката ти почти във всички области. Добре тогава, приемам предложението ти.
— Благодаря. — Облекчението, което изпита, беше по-голямо, отколкото очакваше.
— Не защото очаквам проблемът да отстъпи пред моя по-велик мозък — бързо прибави Броуиър и го потупа по рамото, — а защото наистина ме интересува и защото сме приятели. И си прав за още нещо. Разделят ни цели две поколения и аз мога да се обърна и към връстниците си, и към по-младите физици по-лесно от теб. Затова ще го направя и ще видим какво ще постигнем. — Той сви рамене. — Може просто още да не му е дошло времето.
След този разговор сънят дойде бързо.
Дискусиите, по време на които бе създаден Правилникът за базиране и използване, бяха едни от най-оживените и приятни заседания на екипа на проект „Генерал“. Ала когато трябваше да бъдат определени приоритетите в списъка от над четиринадесет хиляди кандидати, след първите сто места единодушието се оказа невъзможно. Накрая думата имаше генерал Степак след консултации с президента и командващите на видовете въоръжени сили.
Охранявани от своите Т-групи и придружавани от обслужващия персонал, известен брой Спусъци заминаха за военновъздушните сили — за инсталиране в разузнавателните „Глобъл Хоук“, летящите радарни станции Е-8D „Джойнт Старс“ и танкерите КС-10В „Екстендър“, невъоръжени самолети, решаващи във военната концепция на двадесет и първи век. Флотът възнамеряваше да оборудва четири бойни подводници клас „Стърджън“ за прехващане на торпеда като охрана на самолетоносачите си и връщаше в употреба патрулните катери „Пегас“ и като боен съд, и като защита срещу ракети.
На сушата армията искаше всеки мотопехотен батальон да разполага с два снабдени със Спусъци бронетранспортьора М113АЗ за прочистване на минни полета. Корпусът на морската пехота анализираше ползата от системата в операции по вода и суша за прочистване на път по укрепен бряг със заложени капани. Командването планираше да проведе изпитания с хеликоптери „Оспри“, „Сюпър Кобра“ и лодки на въздушна възглавница LCAC.
През годините различни правоохранителни органи и разузнавателни служби бяха инвестирали много хиляди човекочасове в създаване на дълги списъци от възможни ценни мишени на терористични и вражески атаки. Тези анализи представляваха секретен каталог на жизненоважни национални богатства, от комуникационна и транспортна инфраструктура до ключови научноизследователски центрове и архиви. ФБР и Пентагонът бяха предоставили списъците си на комисията на проект „Генерал“ и от тях Степак избра най-важните цивилни и военни обекти в почти всички щати.