С няколко докосвания на лявата си ръка Грийн въведе в компютъра команда за видеозапис и увеличи звука, с дясната стисна ръката на Киера и й попречи да се отдалечи.
— След петнайсет минути цял ще съм твой.
Тя се изкиска.
— Това ли те възбужда?
— Нали знаеш за генетичната връзка между тестостерона и експлозиите?
След встъпителните думи започна речта на президента Бреланд.
Киера погледна екрана и попита:
— Експлозии ли очакваш?
— Така се говори. Не на трибуната — бързо прибави той. — Ще разминират минно поле.
— Не е ли опасно? И не отнема ли много време?
— Обикновено. Тъкмо затова го дават по новините.
Тя погледна дисплея и видя само приказващи политици.
— Петнайсет минути? Обещаваш ли?
— Най-много двайсет.
Киера го целуна по темето.
— Тогава ще взема душ.
— Ще ти отговоря по същия начин, по който Наполеон отвърнал на Жозефина.
— А по-точно?
— Недей.
Тя изненадано го погледна.
— Не ме карай да чакам.
— Няма.
Когато Киера излезе, Грийн си позволи да се усмихне. Беше зърнал машината на въздушна възглавница зад президента. Усмивката му се разшири, когато я показаха отблизо. Когато се появи и фалшивият прототип, той се отпусна назад и тихо започна да се смее.
— „Хармонична машина за разминиране“ — измърмори Гордън. — Това ми харесва. Падам си и по фалшивите антени — и по тия големи високоговорители отпред и отзад. Хармонично разминиране — да, това ще свърши работа.
Не беше очаквал, че толкова много ще се заинтригува. Измина повече от час преди най-после да се върне на пръсти в спалнята. Киера спеше и тихо похъркваше. Грийн възнамеряваше да компенсира закъснението си на сутринта, но тя рано напусна леглото, дълго остана под душа и си тръгна.
За своя изненада, Гордън не се ядоса особено от пропуснатата възможност, нито съжаляваше за нарушеното обещание. Не се опита да я задържи или да обясни поведението си. Първата му мисъл на сутринта бе какъв ще е отзвукът от събитието във водещите информационни служби. Втората беше за Лий Тейър и за неочакваната перспектива отново да я види.
— Преди Пол Пот и Лон Нол, преди тайната американска война, преди жестоката гражданска война в Камбоджа — каза пред камерите президентът Бреланд: от дясната му страна стоеше председателят на Върховния национален съвет, отляво — директорът на Камбоджанския център за разминиране — тези полета са раждали ориз, а дърветата зад тях са давали дървен материал и плодове.
— Тук не е имало държавна кооперация. Тази земя е била обработвана от семейството на Нгос Тран. — Бреланд погледна от трибуната към слаб прегърбен мъж с боси крака. — Той, неговите осем братя и сестри и родителите му Пот и Рави обработвали тези оризища, за да се прехранват. Ако годината била плодородна и изкарвали някоя каруца ориз повече, която да продадат на пазара, те се смятали за благословени. Но после дошли войниците и един от братята на господин Тран бил убит от куршум. След време тези войници били прогонени от други и господин Тран изгубил още един свой брат — повели го пред щиковете на пушките си и никой повече не чул за него. Четири различни армии опустошавали тази земя, която е съвсем близо до река Меконг и пътя за Кампон Чам, за да не я забележат.
— Сега армиите ги няма, но са останали техните смъртоносни визитни картички — десетки противопехотни мини в пластмасови кутии, скрити под водата, под тинята — продължи президентът. — Една от тях убила най-голямата сестра на господин Тран. Друга откъснала десния крак на баща му. Тази земя вече не изхранва никого. Тук никой не отглежда ориз. Прекалено е опасно, дори за отчаяни и гладни хора. Но мините в Камбоджа не са трагедия само на едно семейство — те са национална трагедия. Тук има много повече сакати хора, отколкото където и да било другаде по света — един на всеки двеста души. Всеки месец загиват по четиристотин цивилни — във време, което кхмерите наричат „мир“.
— Защо някой не направи нещо? — попита той. — Опитвали са се. В продължение на повече от едно поколение Камбоджанският център за разминиране изпълнява една от най-добре организираните, най-всеотдайни и успешни програми за разминиране в целия свят. Екипите на КЦР, които се състоят от над три хиляди души, повечето обучени от Центъра, са разчистили повече от седемдесет хиляди мини и площ от над шест хиляди квадратни километра. И всеки квадратен километър, който освободи КЦР, позволява на петдесет бежанци да се завърнат у дома. Но въпреки постоянните им усилия, под камбоджанските полета, пътища и гори все още се крият осем милиона мини. Тези райони сега са оградени с червени флагчета и са включени в списъка за разминиране, програма, която ще бъде изпълнена за девет години. Камбоджанският център за разминиране — камбоджанският народ — прави всичко възможно, за да освободи страната си от този бич. Те имат нужда от нашата помощ и я заслужават — и ние ще им я дадем.