— Зад мен е една забележителна машина — първата от стотиците хармонични машини за разминиране, които възнамерявам да пратя на всички, поискали нашата помощ. На базата на принципите на звуковата енергия, позната на всички, които някога са ходили на концерт, за един час ХМР може да направи толкова, колкото цяла рота отлично обучени сапьори за една седмица, при това без страшните жертви, често давани от тези смели доброволци.
— Тази земя е видяла прекалено много кръвопролития и прекалено дълго е лежала на угар. Време е господин Тран и неговото семейство да се завърнат в родното си село, на своите ниви. Ето защо поисках новосформираната триста и осемнайсета сапьорна бригада на армията на Съединените щати да докара тук първата ХМР и да покаже на света, че епохата на мините свършва, че са отминали дните на това оръжие. Господин Тран, надявам се, че това ще са последните войници, които виждате в своите ниви.
Бреланд се обърна и даде знак — кръг, описан с показалец във въздуха — на лейтенанта, който стоеше мирно с хората си пред машината. Офицерът отдаде чест. Докато той и войниците се качваха, президентът вече слизаше от трибуната и се отправяше към един от петте стола, поставени под три големи наклонени плоскости от прозрачен противошрапнелен акрил — отстъпка пред Секретната служба, която бе настоявала Бреланд да произнесе речта си в пномпенско студио.
Когато турбините на ХРМ се завъртяха, сред публиката се разнесе възбуден шепот. Машината се издигна на гумената си възглавница, завъртя се и се насочи към обозначената с флагчета граница. Когато наближи първото флагче, към грохота на двигателите се присъедини друг звук — басовият барабанен вой на мощните високоговорители, който стигаше до ушите на президента почти на импулси, макар той да знаеше, че е постоянен.
В следващия миг от изоставеното оризище пред ХРМ изригнаха десетина фонтана пръст и вода. Отделните експлозии бяха приглушени от тоновете тиня, но въпреки това стотината зрители се сепнаха и — необяснимо — се скупчиха един към друг. Машината пресече края на нивата и експлозиите продължиха под радостните аплодисменти на домакините.
Когато ХРМ спря до дърветата и се обърна, Бреланд видя, че въздушната възглавница е опръскана с меконгска кал, но няма следи от повреда.
— Колко такива можете да ни отстъпите? — като се наведе към президента, попита председателят на Върховния национален съвет.
— Ние ги организираме в групи по четири — отвърна Бреланд. — Надявах се, че ще ми позволите да разположа две от тях тук. Според експертите ми, до края на годината би трябвало да разминират всички равнинни райони.
— До края на годината… — смаяно повтори председателят.
В този момент само на няколко метра от края на обозначения район ненадейно избухна мощна експлозия. В акрилния щит силно изтрополи нещо и цялата платформа се разтърси. Бреланд инстинктивно потръпна, после понечи да се изправи с пищящи уши. Взривът беше отхвърлил машината зад плътна стена от кал, дим и вода.
Задържаха го двама агенти от Секретната служба — очевидно възнамеряваха да го накарат да залегне и да го защитят с телата си — но той гневно се отскубна от тях. До платформата дотича полковник Грасли от 318-а сапьорна бригада.
— Какво става, полковник? — извика Бреланд, докато помагаше на директора на КЦР да се изправи на крака.
— НЕС, господин президент. Неексплодирал снаряд — сигурно артилерийски или мина, която просто е паднала, без да избухне. По експлозията може да се каже, че е голяма — китайците копираха руската осемдесет и два милиметрова мина. Може да е било нещо такова. А може дори да е бомба, останала от нас.
— Машината повредена ли е? — Но вече се виждаше, че не е — макар и цялата в кал, тя все още се движеше напред край малък кратер, който бързо се пълнеше с вода.
— Не, господин президент. Искате ли да продължим?
Командирът на агентите от Секретната служба пристъпи напред и се опита да отговори на въпроса, но Бреланд го изпревари.
— Естествено, господин полковник. Разминирайте цялото поле.
Агентът вече стоеше до лакътя на президента, разгневен и настойчив.