— Струва си да се надява човек — с престорено безразличие отвърна Хортън.
Тя се засмя и приближи микрофона към устата си.
— Говори Лий от контролната кабина. Готови за втората част. Докладвайте по сектори.
След няколко дни стана много по-трудно да намират в положението си нещо смешно. Лий и Хортън довършваха списъка си с тествани проби от третата Бъркотия. Резултатите не бяха по-различни от първите два експеримента. Нито един от материалите не бе ефикасен — бяха унищожени всички димни капси.
Хортън се отпусна на стола си и плъзна поглед по масите, върху които бяха наредени отворени тестови кутии.
— Май ще се наложи да направим нова поръчка, а?
— Джефри, искам да поговорим за това.
Той забеляза, че Лий вече не го нарича „шефе“.
— Слушам те.
— Вече тествах цялата периодична таблица от горе до долу. Ако имам неограничено време и пари, мога да тествам и „Справочника на химическите съединения“. Но и това ми се струва безполезно. Не и без никакъв стимул от тестовете, които вече сме направили, някаква насока, която да изглежда поне малко обещаваща. Обаче единствените материали, които взаимодействат със спусъчното поле, или се взривяват, или се разпадат. И дори тогава не разбирам процеса — даже не мога да докажа, че нещо се абсорбира. Движим се по задънена улица, Джефри. Това проклето нещо… — Тя поклати глава и ядосано замълча.
— Анализът ни достатъчно ли е подробен?
— Категорично. — Лий посочи купчината отчети за тестовете. — Метали, неметали, благородни газове, актиниди, сулфиди, карбонати, кобалтови комплекси, фосфати, смоли, сплави — Джери е добра химичка. Разбира какво искам.
— И какво искаш да правиш сега?
— Предполагам, че можем малко повече да наблегнем на метало-органиката. И не ми се занимаваше много с течности, защото много от тях са реактивни. Можем да се заемем с тях.
— Добре — окуражително рече Хортън.
— Но всъщност искам за известно време да се махна оттук — умолително каза Лий. — Може ли? Ти си взе отпуска. Или още съм на изпитателен срок — в домашен арест?
— Какво искаш да кажеш? Какво си намислила?
— На какво разстояние сме от Лас Вегас?
— С хеликоптер е достатъчно близо, за да прекараш една вечер там. С кола ще ти трябва тридневна отпуска.
— Няма смисъл да ходя сама в Лас Вегас — отвърна тя и го погледна с надежда. — Това е за заклети комарджии и момичета, които си търсят работа в шоубизнеса. Аз не съм нито от едните, нито от другите.
— Явно знаеш повече от мен — аз никога не съм ходил там.
— Аз също.
— Добре, предавам се — каза Хортън и се изправи. — Вземи си четката за зъби. Ще прекъсна играта на карти на пилотите.
Хортън и Тейър потънаха в блясъка и зрелищата на Лас Вегас с безразсъдната радост на избягали с открадната кредитна карта деца. На международното летище „Маккаран“ наеха бял кадилак и обясниха намеренията си на шофьорката, небрежна луизианка със смокинг, казваше се Руби. Когато лимузината стигна Главната улица, Руби и нейният клетъчен пътеводител вече им бяха осигурили апартамент в „Беладжо“ и билети за най-интересните представления.
Първото шоу — в „Луксор“ — включваше разкошна вечеря, поднесена от загорели „храмови роби“ с накити от фалшиво злато и къси пъстри поли, които дължаха повече на Холивуд, отколкото на египтологията. Самият спектакъл изобразяваше възхода и падението на Първото царство, беше изграден на основата на съчетание от секс и уфология и представяше разливане на Нил, пищна оргия и разрушаването на Големия храм в Карнак от излитащ космически кораб.
Между представленията имало точно толкова време, предупреди ги Руби, че да хванат една от най-вълнуващите атракции на Главната улица. Тя ги остави на тротоара пред пиратския залив на хотел „Островът на съкровищата“ тъкмо когато първият топ на кораба на Негово величество „Британия“ изрева и блъвна ален пламък и сребрист дим. Петстотинте души на моста радостно извикаха, после запляскаха с ръце, когато пиратският „Еспаньола“ отвърна на огъня.
— Някога питал ли си се защо оръжията и експлозиите толкова ни забавляват? — попита Лий. — Или това е нещо, което тестостеронът разбира просто инстинктивно?
Оглушителна канонада от „Британия“ прати във въздуха пирати и дъски и Хортън забави отговора си, докато пиратите не победиха и двамата с Лий не се върнаха в лимузината.
— И продължавам да се питам — отвърна той. — Има нещо вродено естествено. Яркият блясък, наситените цветове, високият звук, ударната вълна…