Ако не друго, двата ефекта бяха по-убедителни от птеранодонта, макар и само защото формите бяха по-прости и мащабът — по-познат. Хортън не обърна внимание на кулминацията. Той мислеше за разликите в израждането на тези образи — невероятната изчислителна мощност, необходима за моделиране на изображенията с достатъчно подробности и за извличане на интерферентните модели за дигиталния холосценарист. Създаването на фотореалистична холограма на въображаем обект изискваше изключително мощна графична система — създаването на фотореалистична анимация изискваше нещо много повече. Сложната дифракционна решетка…
— Интерференция — каза Хортън на глас, после запуши устата си с длан. Лий го погледна изненадано. Той не й обясни нищо, не обърна внимание на въпросително повдигнатите й вежди. Но докато публиката се изправяше и пляскаше с ръце, а изпълнителите се покланяха, Джефри започна да си пробива път към пътеката.
— Трябва да се обадя по телефона — каза той и тръгна към изхода. — Ще се върна и ще те намеря.
Спокойно можеше да свърши същата работа и от мястото си със секретния комуникатор в задния си джоб. Но търсеше уединение. Трябваше да се върне чак в лимузината, за да го намери, като накара Руби да слезе на тротоара.
— Генерал Степак, да, и тук. Луна, мрак и така нататък. Господин генерал, искам последните два Спусъка, които излязат от завода, да бъдат пренасочени за Пристройката. На портала в осем нула нула, ако може. Да, знам, че има устройства, които се намират по-близо, но ми трябват два, които са колкото се може по-еднакви.
Когато отиде при Лий в казиното, тя настоя за обяснение. Джефри отклони искането й с думите:
— Ще ти кажа, когато се върнем в хотела.
— Да не би да се опитваш да не ми провалиш вечерта?
— Опитвам се да не я завършим преждевременно. Достатъчно неприятно е, че един от двама ни продължава да мисли за работа.
— Защо, на кого се обади?
— На ръководството — отвърна той. — Повярвай ми, това ще почака, докато получиш своя дял от Лас Вегас.
Тя отстъпи, но се задоволи само с още едно забавление — „Ню Йорк, Ню Йорк“, където през пролетта щяха да демонтират лунапарка на Кони Айланд. Уговориха Руби да отиде с тях и три пъти се возиха на влакчето, лудо се въртяха на въртележката, смяха се в огледалния лабиринт и се качиха на виенското колело за панорамна гледка от високо. Руби, която все още ги смяташе за двойка, настоя да се качат на колелото сами.
— Краят на карнавала — рече Хортън, навел се от люлеещата се кабинка и вперил поглед към Главната улица.
— Сега ще ми кажеш ли защо се прибираме по-рано? Той й каза. Тя не възрази. За последен път видяха града от фирмения хеликоптер, който се издигна над „Маккаран“ и полетя към Пристройката.
Спусъците пристигнаха в девет и няколко минути, доставени от пет коли и взвод униформени мъже, които изглеждаха решително недоволни, че оставят устройствата в ръцете на Хортън.
До средата на следобеда Вал Боудън грижливо ги беше подредил и монтирал върху експерименталната платформа в южния край на полигона. Тейър довърши инсталирането на набързо импровизирания си контролен синхронизатор на светлината на прожекторите.
— Два бутона, за амплитудата и смесването — обясни тя на Хортън. — Калибрирала съм двете устройства толкова близко, колкото мога, без директно да измеря силата на полетата.
— Можем да ги настроим в движение, ако се наложи. Имаш ли достатъчно димни капси?
— Каква мрежа ти трябва?
— Фина. По една на квадратен метър.
— Добре, трима от хората ми цял ден правят капси. Имаме три пъти повече от обичайното ни количество. Обаче не знам дали са изсъхнали.
— Би ли проверила?
— Сега ли искаш да проведем теста? Мислех, че ще изчакаме до сутринта.
— Нямам търпение — призна Хортън.
— Толкова ли си сигурен?
— Не — толкова съм несигурен.
Когато приготвиха мрежата, наближаваше полунощ. Дотогава вестта вече се беше разпространила и се бе събрала цяла тълпа. На Хортън му се струваше, че всички, които не участват в теста, чакат и гледат — целият персонал на Пристройката се беше струпал на полигона и очакването бе също толкова осезаемо, колкото и студената пустинна нощ.
В 0:20 Тейър му съобщи, че мрежата е готова — хиляда и петстотин димни капси, разположени на петдесет метра от експерименталната платформа. Джефри се обърна към организатора на полигона.
— Имаме ли достатъчно светлина за камерите?
— Да — отвърна той. — Нискоъгълните прожектори би трябвало да дават достатъчно светлина — повече, отколкото през деня.