— Добре. Разчистете полигона. — Когато над Пристройката прозвуча петминутният предупредителен сигнал, Хортън отново се обърна към Тейър. — Някакви причини да не го правим?
— Поне аз не се сещам.
Една минута преди експеримента се разнесе втора, по-настойчива сирена, която означаваше, че всеки поддаващ се на спусъчно поле материал вече трябва да е извън безопасния радиус от петстотин метра. След тридесет секунди аудио, видео и инфрачервените записващи устройства започнаха да приемат данни.
— Сега бавно увеличавай мощността — каза той на Тейър, която стоеше пред синхронизатора с ръце на бутоните.
— Знам си работата, шефе — отвърна Лий. — Честно, знам си я.
Джефри се отдръпна при Вал Боудън, застанал до плексигласовата защитна плоскост на няколко метра от пулта.
— Падате ли си по залозите, доктор Хортън? — попита инженерът.
— Не, дори в Лас Вегас — отвърна Джеф. — Но това не е хазарт — това е предположение. И твоето е също толкова валидно, колкото и моето.
Остър електронен сигнал даде знак за последните десет секунди. После Тейър започна да увеличава мощността с по един процент.
Многобройните тестове, правени в Пристройката, обуславяха очакванията на всички — предният край на петдесетметровата мрежа реагираше при петнадесет процента, задният — при четиридесет.
Ето защо публиката изненадано ахна, когато центърът на първата редица от мрежата се скри в дим точно след като Тейър извика:
— Шест процента. Задържам. — Тя вдигна ръка от бутона за амплитудата. — Шефе?
— Преброих пет клетки — каза Хортън по микрофона. — А вие?
— Също толкова — потвърди Боудън.
— Аз не ги видях — въздъхна Тейър. — Още не очаквах нищо.
— Увеличи до седем процента — нареди Джефри и даде знак на Лий.
— Продължавам, седем процента — отвърна тя.
Над полигона цареше злокобна тишина, като се имаше предвид колко хора са се събрали — беше толкова тихо, че мнозина чуха тихото изпукване на капсите от следващите три редици на мрежата. Трябваше да мине малко време, докато дори най-наблюдателните осъзнаят, че са избухнали само капсите в средата — останалите от първата редица все още не бяха реагирали. И даже най-бързо мислещите от публиката с още по-голямо закъснение разбраха какво означава това. Последваха радостни възгласи и аплодисменти.
Хортън не бе сред ръкопляскащите. Без да дава никакво мнение, той нареди:
— Осем процента.
Този път всички бяха наясно какво става — двата Спусъка прорязваха пътека през средата на мрежата и оставяха непокътнати клетките отстрани. Спусъчното поле се беше превърнало в спусъчен лъч — и радостта стана по-уверена, виковете и ръкоплясканията — по-силни.
— Трябваше да се обзаложим, доктор Хортън — рече Боудън и ентусиазирано го потупа по гърба.
— Не се нахвърляйте на заключения — упорито вкопчен във фатализма си, отвърна Джефри. — Девет процента, Лий.
Но само след няколко минути дори той трябваше да приеме доказателствата. При мощност петнадесет процента лъчът прочисти центъра на мрежата чак до края. Останалите клетки все още бяха непокътнати.
— Промени смесването — минус едно — извика Хортън. Това щеше да намали излъчването на първото устройство с един процент и да увеличи излъчването на второто пак с толкова.
„Лъчът“ се премести наляво и взриви повечето от двете колони в задната половина на мрежата.
— Минус две.
Още няколко клетки отляво изчезнаха в дим и мрежата се прочисти до края. Публиката вече започваше да оредява — студът караше хората да се приберат.
— Плюс две.
Избухна дясната задна четвърт на мрежата.
— Шефе, мисля, че с малко упражнение ще мога да си напиша името с това нещо — каза Лий. — Но утре сутрин ще направя по-добър пулт.
Хортън излезе на осветения от прожекторите полигон. Първоначалната еуфория от успеха вече започваше да се уталожва, заменена от неясни, но усилващи се опасения и изнемога от един дълъг ден и още по-дълга борба.
— Достатъчно засега. Изключи ги, Лий. Прати всички да си лягат и им предай моите благодарности — каза той. — Вал, съобщи, че утре в единайсет началник-отделите ще обсъдят резултатите в заседателна зала „С“.
— Ще се обадиш ли на директора? — попита Тейър.
Хортън кимна.
— Доктор Броуиър го очаква. — Той дълбоко си пое дъх и въздъхна. — Ще се видим в единайсет.
— Шефе…
— Да?
— Добър удар. Моите поздравления.
Джефри пренебрежително махна с ръка.
— Беше чист късмет. Ако не ме беше замъкнала във Вегас…