— Тогава ми намери добър защитен костюм — каза гневно Стоун. — И добре въоръжен екипаж. И ме свържи с коменданта на тамошния гарнизон!
Луцифер не възрази повече. Безизразното му мравешко лице се наведе с жест на послушание. А после екранът потъмня и поемайки си беззвучно дъх, Стоун се отдалечи от уреда. Той пристъпи бавно към прозореца и погледна надолу към града. Сърцето му биеше силно и учестено и той усети как ръцете му се изпотяват.
Имаше чувството, че постепенно и много бавно, но неудържимо, подът под краката му се свлича. „Може би си въобразявам“, помисли той. Едновременно с това усети, че тази мисъл не е нищо друго, освен още един неуспешен опит за самоуспокоение. Не, не беше въображение. Нещо ставаше!
„Може би е това“, помисли си той. Може би е дошъл моментът, в който ще му представят сметката.
Нападението дойде съвсем неочаквано. Дори и свръхизострените сетива на Кайл не бяха доловили какъвто и да било шум или съмнително движение. Но внезапно те се озоваха тук — стотици огромни, дългокраки, космати тела, които с бясна скорост и почти безшумно се движеха по тавана и покрай стените.
Черити дори не намери време да нададе предупредителен вик. Една огромна, черна сянка се плъзна с гротескни движения по тавана над главата й и падна върху нея. Тя чу как зад нея Нет изкрещя и с периферно зрение видя ярка бяла светкавица. Скудър бе стрелял инстинктивно, без да улучи нищо друго, освен праха, лежал десетилетия на пода. В същия момент почувства, че се свлича на земята. Малки, остри зъби се впиваха с невероятна сила в рамото на якето й и напразно се опитваха да пробият дебелия плат. Черити се извъртя инстинктивно и се опита да отхвърли нападателя през рамото си, но паякообразното просто имаше много крака. Тя изтръгна четири-пет от сухите, гъвкави пипала, но поне още толкова се бяха вкопчили в яката и раменете й, а зъбите, които не можеха да проникнат през плата на униформеното й яке, но го бяха захапали ужасно силно, търсеха уязвимо място и се приближаваха към врата й.
Вероятно тя не би могла да се справи с този първи нападател, ако внезапно не се бе появил Кайл, който изтръгна чудовището от нея. То издаде гневно съскане, когато Кайл го хвърли срещу стената.
Но Черити дори и не успя да си поеме дъх. Тя се надигна и се опита да смъкне оръжието си от рамото. Тогава видя, че целият таван на галерията бе оживял! Сигурно имаше дузини от огромните странни създания. Никое от тях не докосна пода, но те се стрелкаха умело по тавана и покрай стените и бяха опасни. Черити скочи на крака и сне пушката от рамото си. Зад нея Нет изкрещя повторно. С един скок тя се озова при уейстлендърката, изтръгна вкопчилия се на гърдите й паяк, хвърли го настрана и понечи да й подаде ръка, за да я изправи на крака. Но в същия момент беше нападната повторно; този път от три черни паяка, които паднаха като космати топки от тавана.
Тя отблъсна първото от чудовищата с дулото на пушката си, промуши се под втория нападател и когато третият я повлече към пода, тя се извъртя, сгромолясвайки се, и го смачка с тяло. Зад нея проблесна отново лазерната пушка на Скудър и този път чу виковете на Хелън и Гурк. С бързо движение тя се превъртя настрани, стреля в живата маса на тавана над себе си и закри лице с ръце, когато отгоре се изсипа смъртоносен дъжд от разтопени камъни и горящ хитин.
Със сетни сили се изправи на крака, стреля отново и отстъпи бавно от прииждащата маса членестоноги, които все още пълзяха по тавана и стените.
Секунда по-късно до нея проблесна трептяща, тъмночервена светлина. Черити се обърна изненадана и видя, че Кайл отново бе извадил малкото си оръжие. Макар че миниатюрният пистолет изглеждаше безвреден, действието му бе опустошително.
Ветрилообразният светлинен лъч превърна голяма част от тавана и паяжините по него във фин сив прах, който като гъсти облаци се изсипа на пода. Кайл отклони лъча настрани, унищожи и втората половина от армията от лявата страна на тавана на галерията и превключи от постоянна на единична стрелба, за да довърши и малкото останали живи нападатели, които с треперещи крака се бяха разбягали надолу по стените.
— Внимавай! Зад теб!
На Черити й трябваше половин секунда, за да разбере, че викът на Скудър не се отнасяше за нея. Тя се обърна изплашена и видя, че три или четири от косматите черни топки се приближаваха към Кайл отзад. Тя вдигна пушката си, прицели се за момент и с ярка светкавица уби две от тях. С кратък, точно насочен лазерен изстрел Скудър довърши третата, но последното, четвърто чудовище се бе приближило достатъчно, за да се осмелят да стрелят по него.