— За бога, не стреляйте! — изкрещя тя. — Не стреляйте!
Със смесица от ужас и учудване тя наблюдаваше как съскащата, цвъртяща маса се приближи към Кайл, раздели се още веднъж пред него и със спотаена ярост се втурна към чудовището, което се спускаше от противната посока.
В първия момент изглеждаше, че плъховете няма да могат да го спрат. Първите пет-шест реда от нападащите гризачи изчезнаха под безформеното тяло на чудовището, без да могат да го спрат. Но въпреки това все повече и повече плъхове прииждаха и се втурваха към него с ярост, която караше Черити да потръпва от ужас. Дълги като пръст зъби дърпаха и късаха черната плът; все повече животни връхлитаха с остро съскане върху извиващото се чудовище, преди самите те да бъдат погълнати.
А после движенията на колоса станаха по-бавни. Той все още пълзеше и се гънеше, но вече не така бързо и гъвкаво, а конвулсивно, на тласъци, без бързо и безшумно плъзгане. Това бе по-скоро бунт, който накрая се превърна в отстъпление!
Дори и неговите почти неизчерпаеми сили бяха достигнали предела си. Плъховете все още късаха големи парчета от безформения му труп, които започнаха да ядат още на място.
Раните му вече не зарастваха, а оставаха големи дупки с пулсиращи ръбове. Чудовището все още унищожаваше сатанинските гризачи, но на мястото на всеки погълнат от него плъх сякаш се появяваха десет нови, които се втурваха със зверска ярост върху своя противник.
Огромното, безформено чудовище започна да се оттегля бавно.
Плъзгането му стана отново по-бързо и макар че Черити едва го забелязваше измежду гърчещата се сиво-кафява маса от огромни тела, тя все още имаше чувството, че кожата му се променя — изглежда, че сега на плъховете все по-трудно им се удаваше да я наранят със зъбите си.
Черити извърна предпазливо глава и огледа галерията. Потокът от гигантски плъхове отстъпваше постепенно. Тя вдигна внимателно ръка и даде знак на другите. Скудър се привдигна предпазливо и започна да се оттегля стъпка по стъпка, като се опитваше да държи Нет и джуджето зад себе си. Черити и Кайл също се придвижиха безшумно.
Кракът й настъпи един плъх. Животното се извъртя с гневно съскане, озъби се като хищна акула и я погледна злобно с тъмните си очи.
Тя се вкамени.
За момент погледите им се срещнаха и на Черити й се стори отново, че в очите на плъха се чете обезпокоителна, почти човешка интелигентност.
— Продължавайте! — прошепна тя.
Гласът й трепереше. Макар че се мъчеше да говори тихо, думите й сякаш кънтяха силно в галерията и се връщаха като изкривено ехо, смесено с цвъртенето и съскането на плъховете, които още се бореха с огромното, подобно на амеба същество. Но не всички плъхове участваха в неравната битка. Тук-там по някакъв особено объркан, безпомощен начин се бяха събрали малки групи от косматите зверове, които създаваха у Черити абсурдното чувство, че се съвещават.
Нет изкрещя пронизително, когато един от плъховете се приближи към нея и захапа крака й като голямо, безформено куче.
Чувствителните му мустаци потрепваха нервно, а в очите му се четеше същия, може би нерешителен, но съществуващ гняв, който Черити бе прочела и в очите на другите животни. Тя видя как Скудър сне оръжието си и вдигна ужасена ръка.
— Не! — каза тя. — Не стреляй!
Скудър разбра. Вместо да стреля, той само демонстративно насочи цевта на лазера към огромния колкото овчарско куче гризач и — може би неслучайно — в този момент плъхът вдигна очи, изгледа го за момент и пълзейки бавно, отстъпи назад.
— Движете се съвсем предпазливо! — заповяда Черити шепнешком. — И овладейте нервите си. Един изстрел и всички ще бъдем мъртви.
Черити отправи гореща молитва към небето дано не се лъже.
Поради някаква причина, която тя не искаше да гадае, тези плъхове мутанти вероятно не смятаха хората за врагове. „Но каква е тя, мислеше си ужасена, щом като борбата срещу гигантската амеба е пробудила жаждата им за кръв и те може би вече усещат наследството от своите примитивни, хищни праотци? Или са просто гладни?“
Бавно, крачка по крачка, те се изтеглиха назад. Нервите на Черити бяха напрегнати до скъсване, а лицата на Скудър и останалите трима лъщяха от пот. „Рано или късно, мислеше си тя, някой от нас ще направи някаква грешка.“ Някакво необмислено движение, някакво препъване или вик на ужас — и плъховете щяха да се втурнат върху тях и да ги разкъсат, както направиха с огромното чудовище.