— Войници — каза спокойно Кайл.
Черити вдигна объркано поглед.
— А не са ли всичките такива?
Кайл поклати глава, без да вдигне поглед от монитора.
— Повечето са работници — каза той. — Те също се бият, ако е необходимо. Но тези там са войници. Те са много по-силни и по-опасни. Мравките се събираха на малки групички и се отправиха пеша към опустошената местност от другата страна на планера. Черити видя, че повечето от тях бяха въоръжени не с обикновените малки лъчеви пистолети, а с тежки, груби пушки; други носеха вероятно някакви измерителни или навигационни уреди, към които поглеждаха непрекъснато и след това си съобщаваха нещо с пронизително свиркане.
— Изглежда, че приятелите ви особено силно желаят да ви видят отново — каза саркастично Хартман, като посочи малкото прозорче, което се бе появило в долния десен ъгъл на монитора. — Радиацията там е достатъчна, за да убие човек за десет минути.
— Радиоактивността не им влияе — каза Кайл. — Поне не много.
Хартман отново го изгледа недоверчиво.
— Знаете много неща за тези чудовища.
Кайл кимна. По устните му пробягна бърза усмивка.
— Вие също — каза той. — Човек трябва да познава врага си, за да може правилно да се бори срещу него.
Той бе изрекъл последното изречение само за да успокои Хартман.
Но думите му не произведоха нужния ефект. Хартман не вярваше на Кайл. И не криеше чувствата си към него.
„Търтеят“ продължи да се движи по-нататък, като се придържаше ниско над земята и използваше всяко естествено прикритие, за да не бъде забелязан. Известно време той следваше една от групите, а после пое в друга посока и отново спря за няколко минути близо до мястото на приземяване на друг планер. Това се повтори последователно четири-пет пъти, като курсът, който бе следвал уреда, можеше да бъде проследен на второ, по-малко прозорче на екрана. Очевидно планерите се бяха приземили по периферията на огромен, въображаем кръг; вероятно по границата на областта, която преди това бяха бомбардирали.
Хартман хвърли към Черити озадачен поглед.
— Какво, за бога, сте направили? — попита той. — Никога не съм преживявал такова нещо.
— Нищо — отвърна Черити почти безпомощно. — Но въпросът не е в това. Въпросът е какво те смятат, че сме направили.
Хартман се концентрира отново върху видеоизображението.
Картините си приличаха: планери, които летяха бавно и много ниско над града, и планери, които се приземяваха и от които излизаха безкрайни редици от черни, членестоноги фигури.
Очевидно мравките проникваха едновременно от всички страни на кръга в опустошения град, за да обходят всичко пред себе си, което бе бомбардирано.
През следващия половин час не получиха нова информация. После „търтеят“ започна да се отдалечава от планерите и с въздишка на разочарование.
Хартман извърна поглед от екрана, без да спира възпроизвеждането на видеокасетата.
— Сега няма да узнаем нищо повече — каза той. — Ако въобще узнаем нещо.
При последните думи той погледна Черити въпросително, но тя издържа погледа му.
Внезапно до нея Нет и Скудър трепнаха уплашено. Индианецът посочи с ръка екрана зад Хартман.
— Вижте там!
Всички погледи се насочиха отново към монитора. По обратния си път „търтеят“ бе спрял още веднъж. Точно пред него на улицата се бе приземил друг огромен летящ диск. И в неговия корпус се отвори люк, но фигурата, която излезе от него, не бе мравка, а човек, който се движеше трудно и тромаво поради огромния, тежък предпазен костюм, в който беше облечен.
— Това е… — подхвана Черити, а Кайл я прекъсна:
— Губернатор Стоун.
Както Черити, така и Скудър, и Нет погледнаха недоверчиво мегавоина, а Хартман присви скептично очи.
— Откъде знаете кой е? — попита той. И с един по-скоро гневен, отколкото въпросителен жест посочи монитора и добави: — Под този костюм би могъл да се крие всеки.
Кайл долови предупредителния поглед на Черити, който — както с недоволство забеляза тя — не бе убягнал и на Хартман, и отговори невъзмутимо:
— Разпознах пагоните на костюма му. Тук — виждате ли?
Той се приближи до монитора и посочи малка колкото връх на топлийка, мигаща точка над сърцето на човешката фигура. За момент Хартман го погледна враждебно, но после се наведе напред и се приближи толкова към монитора, че носът му почти докосна екрана.