Погледът на Стоун се плъзна през хаоса от разрушени къщи и купища развалини. Бяха се приземили на три мили от мястото, където бе експлодирала първата бомба. И въпреки това радиацията тук бе все още твърде висока. Повечето растения се бяха превърнали в черни, овъглени пънове, които в смъртния си час сякаш се бяха наклонили един към друг като измъчени от болка животни. Малко по-нататък лежеше някакво мъртво животно, което той би взел за плъх, ако не беше толкова огромно. И дори почти устойчивите на радиация инсекти, които мороните бяха пренесли в този свят, не бяха оцелели в този ужасен ад от гама-лъчи; земята беше покрита с трупове на по-малки, крилати, подобни на бръмбари същества.
В центъра на тази картина на пълно опустошение мравките воини изглеждаха почти гротескно. Никой от тях не носеше защитен костюм като Стоун. Повечето дори не бяха облечени, а бяха препасали само обичайните си колани за оръжието или носеха на гърба си тежки раници, в които влачеха някакви уреди.
Придружаван от острото писукане на сервомоторите на защитния костюм, Стоун пристъпи още няколко крачки и отново спря. Той се огледа колебливо и се запита дали капитан Леърд и останалите бяха наистина мъртви. Но как биха могли да оцелеят в този ад?
Изведнъж радиоприемникът на костюма му подаде сигнал. Стоун натисна бутона за обаждане.
— Да?
— Губернатор Стоун — прозвуча от приемника пискливият метален глас на някаква мравка, — искахте да бъдете информиран за всичко необичайно и…
— Какво има? — прекъсна го недружелюбно Стоун.
— Телепатичните импулси на търсача са прекъснати.
Измина един момент, докато Стоун разбере какво означават тези думи. А после се сети за примитивната сонда за шпионаж, която бе засечена от навигационните уреди на планера преди около един час.
Една почти смешно замаскирана летяща камера, идваща вероятно от някоя от базите на бунтовниците, намиращи се почти навсякъде наоколо, които не заслужаваха да бъдат търсени и унищожавани поотделно, защото това би означавало огромни разходи. Въпреки това Стоун бе заповядал да не я унищожават, а да поставят незабелязано в нея търсач. Ако с помощта на телепатичните инсекти успееха да открият базата на бунтовниците, щурмоваците му щяха да довършат останалите.
— И? — попита той.
— Прекъсването на импулсите би могло да означава, че насекомото е загинало случайно — отвърна мравката. — Но би могло да бъде и открито и унищожено. А това е необичайно.
— Защо?
— Защото местните не знаят за съществуването на търсачите. Те нямат нито технически, нито сетивни способности да измерват телепатичните импулси.
— И капитан Леърд не ги притежава — отговори Стоун.
— Да, обаче избягалият от Париж воин познава тези създания.
Стоун замълча за момент. Противно на всякаква логика и при липсата и на най-малкото доказателство той все пак усещаше, че Черити Леърд и спътниците й са го направили; те сигурно се намират в скривалището на бунтовниците, от което беше дошла сондата за шпионаж.
— Можехте ли да определите точното местоположение на бунтовниците, преди търсачът да бъде унищожен?
— Не. Но ще го открием. Две отделения войници вече претърсват местността.
— Изпратете още две — заповяда Стоун. — И ме заведи до предполагаемото място.
Мравката се поколеба за секунда.
— Не ви съветвам да правите това — възрази предпазливо. — Бунтовниците в тази област не са особено активни, но са опасни. Вече няколко от нашите разузнавателни отряди са…
— Не те питам за мнението ти! — прекъсна го грубо Стоун. — Заведи ме там!
Мравката на борда на планера не възрази повече. Но след няколко секунди огромният самолет се спусна, прелетя почти безшумно над Стоун и се приземи. Люкът в долната част на корпуса му се отвори и от него се подадоха два стоманени грайфера, които вдигнаха тежащия тонове предпазен костюм.
Фелс, Хартман и още един войник ги следваха с извадени оръжия, докато вървяха бързо през ниския тунел, извеждащ от скривалището на бунтовниците. Единият от двамата техници беше начело на малката колона, а от другия нямаше и следа. Черити бе попитала Хартман за него, но не беше получила никакъв отговор.
Тунелът, който не бе нищо друго, освен празна канализационна тръба, вървеше около една миля направо, а след това се разклоняваше в един осветен и един неосветен коридор. Без колебание Щерн навлезе в ярко осветения коридор, но Хартман кимна отрицателно, когато Черити понечи да го последва.