— Какво правят там? — попита Скудър.
— Изчакайте за момент и сам ще видите — отговори Хартман.
В продължение на секунди никоя от фигурите не помръдна, а после от тресавището се появи огромна сянка. Макар че тялото й бе покрито изцяло със сива тиня, Черити и останалите познаха веднага какво беше това — мравка.
След секунда се появи втора, много по-малка, чието изкривено изображение върху монитора изглеждаше някак странно. И едва сега Черити разбра какво виждаха в действителност: двете мравки бяха малки момчета, а тинята не бе никаква тиня, а…
— Манна! — каза изумено Скудър.
Хартман му хвърли кос поглед.
— Твърде интересно наименование за това дяволско нещо — изръмжа той.
Мороните изгледаха петте човешки фигури с неподвижните си бляскави очи. След секунди двама от мъжете пристъпиха напред и измъкнаха нещо от дрехите си. Черити не можа да разбере какво бе то, но видя как челюстите на двете мравки започнаха да треперят хищно.
— Те… те ги хранят! — каза изумен Скудър.
Хартман кимна мрачно.
— Няколко от тях все още се шляят около техните бърлоги и те пазят малките зверове, докато пораснат достатъчно, за да изпълзят от дупките си.
— Но защо? — попита объркано Черити.
— Защо не попитате самите тях? — отговори рязко Хартман, като се усмихна накриво. — Сигурен съм, че приятелите ви ще се радват, ако ви видят. Вашите малки любимци никога няма да се откажат от една лека закуска.
— А като контраманевра снабдяват с храна мравките — каза Фелс, който също като началника си гледаше огорчен и ядосан монитора, но успяваше по-добре да обуздае чувствата си. — А те им позволяват да живеят тук.
— И да ни преследват — добави Хартман, като метна с ръка към Фелс. — Карайте по-нататък. Но внимателно!
Фелс запали мотора на бронетранспортьора и го подкара предпазливо. При това бавно каране колата почти не вдигаше шум.
Въпреки това Черити забеляза, че погледът на младия войник все още блуждае нервно по контролните уреди и мониторите.
— Има ли наблизо някакви планери? — попита тя.
— Не — поклати глава Фелс. — Смятам, че успяхме да се измъкнем.
В същата секунда земята под колата се разтресе и профуча като асансьор три-четири метра в дълбочина, преди да се сгромоляса с разрушителен трясък, толкова силен, че изхвърли всички от седалките на пода. Моторът угасна с пронизителен вой.
Осветлението в колата премигна и изгасна, а един остър, метален звук сякаш я разкъса на парчета.
Черити се изправи зашеметена и се огледа в червения отблясък на аварийното осветление, което се бе включило автоматично. Ударът я бе изтласкал между две седалки, но се бе отървала с няколко леки контузии. А както изглеждаше, и другите бяха имали късмет. Никой от тях не беше сериозно ранен.
— Какво беше това? — попита Кайл.
— Клопка — прозвуча напрегнато гласът на Хартман. Той също бе излетял от седалката си.
Кайл му протегна ръка за помощ, но Хартман я отблъсна и с охкане се хвана за ръба на седалката. Дори и при оскъдното аварийно осветление Черити забеляза какъв гняв се чете в очите му.
— Излизайте! — заповяда той. — Бързо! Преди да са пристигнали!
Скудър посегна да отвори вратата, но тя бе блокирала. Кайл пристъпи до него, но и със съвместни усилия не успяха да помръднат дори на сантиметър бронираната врата.
— Няма смисъл — каза грубо Хартман и посочи предното стъкло. — Счупете го!
Черити се поколеба, но Фелс и вторият войник снеха пушките си от раменете и заудряха с прикладите им върху бронираното стъкло.
Трябваше няколко пъти да ударят с всичка сила, преди в извитото стъкло да се появи първата пукнатина, но след това то падна изведнъж навън и се разби шумно в някакво препятствие.
С пъшкане, Фелс се провря през тесния процеп и се изкачи на покрива на колата. А после се наведе и протегна ръка към Черити.
След като се изкачи при него, тя видя защо вратите не можеха да се отворят: очевидно не бяха пропаднали в маза, чийто таван се бе сринал под тежестта на бронетранспортьора, а във вълча яма, построена специално заради тях.
Черити направи място за останалите и сне пушката от рамото си.
Половин метър над главата й бушуваше буря. Тя закри очите си с ръка и се опита да различи нещо в непрогледния мрак, но воят на бурята бе твърде силен, за да може да каже дали движенията, които смяташе, че вижда, са истински или плод на въображението й.