В продължение на двадесет-тридесет секунди тя напразно очакваше отговора. А после прецени мълчанието на мъжа като съгласие и се обърна бавно.
— Да вървим — каза тя. — Но внимателно. Никакви резки движения.
Когато понечи да направи първата крачка, варваринът й препречи пътя. Копието в ръката му не бе насочено към нея, но жестът му бе толкова недвусмислен, че Черити спря.
— Моля ви, пуснете ни да си вървим — каза тя. — Не искаме нищо от вас. Искаме само да отидем при хората си.
Мъжът не се помръдна, но в отговор на думите на Черити до него пристъпи втора фигура, а останалите варвари също се размърдаха.
Двама или трима от тях застанаха зад Скудър, Нет и другите, а останалите образуваха широк кръг около тях.
— Браво! — каза сърдито Хартман. — Това наистина бе гениално, капитан Леърд. Дори и да имахме някакъв шанс да се справим с тези диваци, сега вече вие го проиграхте.
Черити не му обърна внимание. Беше объркана.
Мъжът, с когото бе говорила досега, вдигна внезапно ръка и постави дланта си с разперени пръсти върху гърдите.
— Джеърд — каза той.
Гласът му прозвуча неясно. Изглежда, говоренето бе трудно за него, сякаш бе нещо, което той бе учил преди много време, но никога не бе го ползвал.
— Джеърд? — повтори Черити. — Това име ли е?
Мъжът кимна. Ръката му посочи на запад.
— Ела.
— Да дойдем с вас ли? — поиска да се увери Черити.
— Ела — повтори Джеърд.
— Не става — каза предпазливо Черити. — Не можем да ви придружим.
Джеърд посочи отново на запад, този път с нетърпелив, почти заповеднически жест.
— Ела — каза за трети път той.
— Трябва да правим това, което искат — каза Скудър.
— Трябваше да стреляме в тази камара — каза Леман с изпълнен със злоба глас. — Докато все още можехме!
Черити му хвърли гневен поглед.
— Затворете си най-сетне устата, идиот такъв! — каза тя. — Не виждате ли, че разбират всяка наша дума?
Леман се усмихна злобно.
— Вие не разбирате с какво си имаме работа тук — отговори сърдито той. — Те са животни. Може би новият ви приятел ви кани на обед. Но яденето ще бъдем ние.
— Кайл — каза спокойно Черити, — ако още веднъж отвори уста, цапни го.
Очите на Леман заблестяха от гняв, но той не се осмели повече да каже нещо, а само изгледа гневно Кайл и Черити.
Тя се обърна отново към Джеърд.
— Да ви придружим ли?
Джеърд кимна и посочи отново на запад.
— Ела — каза той и махна с ръка.
Черити се засмя кратко.
— Бързо мислиш.
Джеърд кимна и посочи в обратната посока.
— Ела — каза той. — Скоро!
9.
Това, което най-много го учуди, бе обстоятелството, че не си спомняше да е изпитал болка. Бе усетил някаква ярка светкавица, ужасен трясък и пукот, и като през лупа бе видял как тежката стоманена врата пред него се разцепи и отломъците разкъсаха костюма му. Но не бе усетил никаква болка, никакъв ужас, макар че в момента бе твърдо убеден, че умира.
Стоун не бе умрял, но още си спомняше чувството, обхванало цялото му тяло, усещането, че се плъзга през някакъв тъмен тунел, някаква шахта, в чийто край се виждаше приказно красива, ярка светлина. Но после нещо го бе върнало назад. Не можеше да си спомни как се бе озовал отново на борда на кораба си. Последният му спомен бе безизразното лице на Луцифер, наведено над него, и тънки, дълги игли, забити в тялото му. А после бе изпаднал в безсъзнание, измъчван от кошмари и безсмислени, ужасни видения.
Той усещаше, че не беше сам. Някаква висока, слаба фигура на мравка стоеше до леглото му и с четирите си крайника манипулираше с бутоните на сложен уред до леглото му. Към тялото му бяха свързани безброй тънки жици и маркучета.
Луцифер забеляза, че Стоун се бе събудил, и извърна глава. За момент си въобрази, че в големите му фасетни очи пробягна радостна сянка.
— Какво се случи? — попита Стоун и се ужаси от звука на гласа си.
Той издаваше състоянието му повече от всичко.
— Не се опитвайте да се движите — отговори Луцифер. — Не говорете. Ранен сте много тежко.
— Знам — промърмори Стоун. — Какво се случи? Какво…
— Клопка — каза Луцифер.
— Клопка? — повтори, стенейки, Стоун. — Идиоти такива! За какво са ви всичките тези чудесни уреди? Не можете ли да откриете някаква бомба с дистанционно управление?