— Вие не сте сами, нали? — каза тя. — Смятам, че там навън има цяла база от бункери. И вие седите от петдесет години там, снабдени с всичко необходимо, въоръжени до зъби и не правите нищо друго, освен да стоите със скръстени ръце и да гледате как те парче по парче променят тази планета.
— Не е съвсем вярно — отговори спокойно Хартман.
— О, естествено, че не е — каза саркастично Черити. — Вероятно също си убивате времето, като ходите на лов за тези бедни създания там вън.
— Глупости, съкровище — каза сърдито Хартман. — Точно обратното: „бедните създания“ там вън се опитват да ловуват с нас.
Черити стрелна войника с гневен поглед, но си спести отговора. Тя усети, че ще изгуби контрол над себе си, ако каже дори една дума. Освен това познаваше твърде малко ситуацията тук, за да се опитва да съди някого. Без да погледне Хартман и двамата му придружители, тя се обърна и тръгна към Нет и Хелън, които се грижеха за ранения техник.
Кайл бе положил мъжа върху една от купчините парцали, разхвърляни навсякъде по пода. Той бе в безсъзнание, но се движеше неспокойно и говореше трескаво. Черити не разбра какво казва, защото той също не говореше английски като Хартман и двамата войници, а немски, който тя слабо разбираше. Погледна загрижено бледото, блестящо от пот лице на мъжа, а после се обърна въпросително към Нет. Уейстлендърката я изгледа сериозно и поклати почти незабележимо глава. Черити отново усети как в нея се надига вълна от гняв и безпомощност. Беше несправедливо, че този мъж, който явно бе спасил живота на всички тях, като беше останал да взриви тунела, трябваше да заплати с живота си за това. Повече с отчаяние, отколкото с надежда, че може да направи нещо, тя се обърна и метна с ръка към Гурк. В първия момент джуджето не обърна внимание на жеста й. Откакто се бяха натъкнали на варварите, той не бе казал нито дума, но държанието му се бе променило. Обикновено му харесваше да играе ролята на лошо джудже, но никой не възприемаше сериозно престорената му враждебност. Но ядът, който тя прочете сега в тъмните, лишени от зеници очи на Абн Ел Гурк, беше истински. Тя дори изпита чувството, че той обвинява нея и останалите за опасното положение, в което бяха изпаднали.
— Какво искаш? — попита Гурк, след като си бе направил труда да се приближи.
Черити стана и посочи ранения.
— Можеш ли да направиш нещо за него?
— Да — изръмжа Гурк. — Да му прережа гърлото. Поне няма да се мъчи повече.
— Говоря сериозно — каза спокойно Черити. — Помогни му!
— И как? — Гурк направи неопределена гримаса, но въпреки това се приближи към ранения техник, коленичи до него и прокара сухите си, сбръчкани пръсти по лицето и слепоочията му. — Какво очакваш от мен? Не съм нито лекар, нито магьосник. Човекът умира.
— Може би това е най-доброто за него.
Макар че Черити знаеше какво означават думите на Хартман, тя се обърна и изгледа ядосано лейтенанта.
— Затваряйте си устата! — сряза го тя.
— Защо? — отвърна хладно Хартман. — Дребосъкът има право. Човекът умира. И вероятно ще умре по-леко и по-безболезнено, отколкото ние.
Черити понечи да отговори сърдито, но изразът върху лицето на Хартман я убеди, че всякакви думи биха били безсмислени. Вместо да спори с него, както бе възнамерявала, се извърна и тръгна демонстративно към наблюдателния си пост до вратата.
Малко преди да я достигне, почти се блъсна в Джеърд, който се връщаше, придружен от още двама туземци. Единият от тях бе мъж, чиято възраст не можеше да бъде определена под гъстата брада и сплъстената, дълга до раменете коса. Втората фигура беше по-ниска и по-слаба и имаше руса, дълга коса. Това беше момиче. Черити прецени, че е осем или девет годишна. Дрипавата рокля, в която беше облечено момичето, бе разкъсана на дясното рамо. Под плата стърчеше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като гърбица. Но в действителност то беше някакво същество с хитинова обвивка и осем или десет очи, които непрекъснато се отваряха и затваряха в лудешки ритъм. В кожата на детето се бяха впили безброй пипала.
— Милостиви боже! — изстена Скудър. — Какво е…
С рязко движение с ръка Черити му заповяда да млъкне. Джеърд и другият мъж не бяха забелязали ужаса й, но при звука на гласа на Скудър момичето погледна нагоре и измери огромния индианец с живите си, проницателни очи. Черити бе наясно, че тя разбира всяка дума.