— Те са… слепи — каза той. — Вие не сте.
— И вие… можете да спасите този мъж? — попита недоверчиво Черити. — Като го направите един от вас?
— Той ще… вижда — потвърди Джайл.
— Момент! — каза остро Хартман. — Пристъпи ядосано към Черити и отправи заповеднически жест към момичето и ранения техник. — Няма да допусна да го превърнете в… създание като вас!
Пустите очи на Джайл се обърнаха към Хартман и го изгледаха така, че Черити изтръпна.
— Тогава… той ще умре — каза спокойно той.
— По-добре, отколкото…
— Затворете си най-сетне устата, Хартман! — прекъсна го остро Черити. — Искате да умре ли?
— А вие искате да стане като този…? — потърси подходящата дума той. — Като тези животни?
— Вие сте глупак, Хартман — каза спокойно Кайл. — Не знам кои или какво са тези джеърди, но със сигурност не са животни. Дори и вие имахте възможност да забележите това.
Лицето на Хартман стана тъмночервено. Ръцете му се свиха в юмруци и в продължение на секунда той изглеждаше така, сякаш иска да връхлети върху Кайл. С упорито присвити устни той каза:
— Забранявам! Този мъж е под моя команда. Никой няма да го докосва, докато аз не разреша!
— Не смятам — каза спокойно Черити, — че вие или аз можем да заповядваме нещо тук, лейтенант Хартман.
Хартман не отговори, но тя видя как Леман, а след кратко колебание и Фелс, напуснаха мястото си и пристъпиха към момичето и ранения техник, Фелс действаше неохотно и избягваше погледа й, но по лицето на Леман се четеше ярост.
Черити изгледа за секунда двамата войници, а после се обърна към Джайл, при което Кайл хвърли бърз поглед към Скудър. Двамата се разбраха и се приближиха до ранения и момичето. Ръката на Леман се спусна към приклада на пистолета в колана му и остана да лежи върху него, а Фелс все още изглеждаше така нещастен и започна да пристъпва смутено от крак на крак.
— Помогнете му — помоли Черити Джайл и се обърна към Хартман. — Заповядайте на двете си оловни войничета да отстъпят, лейтенант Хартман, или ще ги изгубите.
Може би нейният спокоен, почти приятелски тон накара Хартман да разбере колко сериозно говори тя.
— Добре — каза най-сетне той. — Този път спечелихте, капитан Леърд. Но ще си поговорим още по този въпрос. И не смятайте, че се страхувам от вас. Не искам тези диваци да гледат как се караме. Това е всичко.
— Естествено — каза иронично Черити.
Хартман махна с ръка и двамата войници отстъпиха назад. Кайл и индианецът също се отстраниха. Момичето стана. След една кратка заповед на Джайл вторият джеърд пристъпи към ранения и с учудваща лекота го изнесе от помещението. Момичето го последва, а Джайл остана.
— Какво ще правите с него? — осведоми се Черити.
— Нищо… няма да му се случи — отговори бавно Джайл.
— Ще го върнете ли обратно? — попита Черити.
Джайл не отговори.
10.
През тази ужасна нощ успяха да поспят няколко часа.
Черити се събуди внезапно и се огледа наоколо. През вратата все още проникваше червеникавата, трептяща светлина на огъня, който гореше вън в голямото помещение, но сега тя се смесваше с някакъв сивкав полумрак. Черити стана и замръзна в уплаха, като видя, че двама от нейната група липсват — Хелън и Гурк.
— Какво се е случило? — попита изплашено Черити.
Хартман, който се бе облегнал на рамката на вратата със скръстени пред гърдите си ръце и гледаше в съседното помещение, й хвърли недружелюбен поглед.
— Приятелите ви ги отведоха — каза той.
— Джайл и момичето — обясни Скудър. — Дойдоха преди четвърт час и говориха нещо с Гурк. А после той и Хелън отидоха с тях.
Гласът на Скудър звучеше сериозно, но все пак Черити не остана с впечатление, че той се безпокои за Хелън и джуджето. Очевидно и индианецът усещаше като нея, че тайнствеността, обгръщаща джеърдите, бе съвсем по-различна, отколкото смятаха Хартман и хората му.
Тя пристъпи бавно до лейтенанта и погледна навън в залата.
Огромното подземие беше почти пусто. Тук-там още горяха огньове, но с изключение на шепа мъже и жени всички останали джеърди бяха напуснали залата. Внезапно една фигура пристъпи с бавни крачки към тях. Това бе Джайл. Макар че той нито веднъж не бе погледнал към тях, Черити знаеше, че бе очаквал събуждането й.
— Защо не ме събудихте? — попита тя.
Хартман само вдигна вежди и замълча, а Скудър отговори смутено: