Тя погледна момичето до себе си и каза тихо:
— Тя му спаси живота. Не знам как, но го направи.
Черити се обърна към Гурк. Не каза нищо, но джуджето усети погледа й и отгатна какво иска да го пита. Отговори като дъвчеше:
— Така е. Тя направи нещо с него.
— Какво имаш предвид? — попита Скудър, който бе станал нетърпелив.
Гурк вдигна повторно рамене и преглътна парче месо, голямо колкото юмрука му.
— Вашият приятел… ще… живее — каза Джайл, който, както обикновено, се взираше пред себе си, но очевидно бе слушал много внимателно.
— Защо правите това? — попита Черити.
Джайл я изгледа въпросително. Черити посочи Хартман, а после себе си.
— Те ни разказаха. Вие сте… техни врагове.
Джайл поклати отрицателно глава.
— Не. Те са слепи. А ние виждаме. Те са наши врагове, не ние техни.
При тези думи лицето на Хартман се помрачи още повече, но за най-голямо облекчение на Черити не каза нищо, а само погледна враждебно Джайл.
— Но нападението вчера вечерта — продължи Черити. — Вие хвърляхте камъни по колата и… заложихте капана.
Джайл кимна. Погледът му измери Хартман и за момент се спря върху висящата на рамото му пушка. Това, което Черити прочете в очите му, не бе нито гняв, нито страх, а само дълбок укор.
— Ние се отбраняваме — каза Джайл. — Те ни преследват. Ние ги пропъждаме.
— Глупости! — каза Хартман. — Ние…
С рязко движение с ръка Черити го накара да млъкне.
— Ти твърдиш, че вие никога не сте ги нападали? — пожела да се увери тя.
Джайл поклати глава и каза:
— Никога.
Хартман се засмя иронично.
— Нападнаха само три от базите ни и отмъкнаха екипажа им; разрушиха половин дузина коли и плячкосаха по-голямата част от запасите ни. Но иначе са наистина добри приятели, знаете ли?
— Чуваш какво говори той — каза Черити. — Твърдиш ли, че лъже?
— Не — отговори Джайл. — Той вярва, че… казва истината. Той е сляп. Ние виждаме.
— Какво имаш предвид? — попита тя.
Джайл се засмя. Но от този смях я побиха тръпки. Нещо повече, тя внезапно изпита чувството, че срещу нея седи някакво същество, на което човешките чувства не бяха чужди, но за него те не означаваха толкова много, колкото за нея.
— Вие сте… по-различни… от нас — каза Джайл и посочи Хартман и двамата войници.
Погледът на Черити проследи жеста му. Лицето на Хартман бе непроницаемо, а Леман наблюдаваше джеърда с нескрита омраза, Фелс гледаше шишовете над огъня и месото на тях и Черити забеляза как устата му се пълнеше със слюнка. Той също бе така изгладнял и изтощен като нея.
— Така е — отговори тя, — но не толкова по-различни, колкото смяташ.
— Те са слепи — продължи да упорства Джайл. — Също и вие… сте слепи. Но вие… не можете… да виждате. Те не го искат.
Черити поклати безпомощно глава.
— Не разбирам за какво говориш.
Джайл направи неопределен жест с ръка.
— Ти… ни помогна, Черити Леърд — каза той.
Очите на Черити се разшириха от учудване.
— Откъде знаеш името ми? — попита тя. Беше абсолютно сигурна, че никой от останалите не го е споменавал, откакто се намираха в плен при джеърдите.
Джайл избегна въпроса й.
— Ти стреля… по плъховете. Не… по нас. — Той вдигна отново ръка и посочи Хартман. — Те ни убиват. Ние убиваме тях. Може би… можем да престанем.
— Чудесно! — изръмжа Хартман. — Сега ще извади лулата на мира и ще я запали.
— Защо най-сетне не млъкнете? — попита грубо Черити.
Но този път Хартман не я послуша. Напротив, гласът му стана още по-суров.
— Защо, по дяволите, вярвате на всяка дума на този лъжец, а не на нас? — попита той. — Попитайте го какво са направили с всички мъже и жени, които отвлякоха. Попитайте го какво са направили с Щерн. Попитайте го дали ще го видим отново!
— Ще го видим ли отново? — попита Черити джеърда.
Джайл поклати бавно глава.
— Не — отговори той.
— Но ще остане жив?
Джеърдът кимна:
— Той ще вижда. Но ти… не отговори на… моя въпрос. Ти спаси… яйцата. Ти… стреля по плъховете… а не по нас. Защо?
За момент Черити замълча. По принцип това беше само рефлекс, едно действие, извършено повече инстинктивно, отколкото по разум.
— Те са само животни — отговори най-сетне тя.
Джайл поклати глава.
— Не. Те също виждат.