— Не — отговори той. — Не е той. Лъжете се.
— Но…
— Лъжете се, Фелс — повтори Хартман с по-твърд глас, така че Фелс не се осмели повече да му противоречи.
Но Черити усещаше, че Хартман лъже. Той също бе познал мъжа, когото Фелс посочи. Докато се придвижваха по-нататък, тя наблюдаваше внимателно слабата фигура. Мъжът не се различаваше от останалите джеърди. И неговата коса бе дълга и сплъстена, лицето му също бе почти скрито под гъста, рошава брада, той също бе облечен в дрипи, но това бяха останки от светлозелена униформа.
Погледът му обаче бе празен и когато той огледа преминаващата група, очите му не издадоха с нищо, че ги е познал.
Черити въздъхна облекчено, когато прекосиха главния кораб на църквата и влязоха в едно по-малко помещение. За какво бе служило то преди, беше трудно да се каже, защото цялата му мебелировка липсваше. Стените му бяха изцяло покрити с пълзящи нагоре растения и същите сиво-черни нишки, образуващи мрежата на царицата на мравките. Когато Черити неволно докосна една от тези нишки, с изненада установи, че тя е топла и жива, макар че изглеждаше слузеста и студена.
Когато пристъпи към една задна врата, за да напусне помещението, тя видя нещо, което отново я накара да замръзне на мястото си от ужас.
В единия ъгъл до вратата лежеше някаква фигура — обикновен джеърд с ръце и рамене, но от кръста надолу тялото му бе започнало да се променя. Кожата му беше напукана и твърда като чер рог, пробит от ударите на чук. От дясната страна на кръста му стърчеше дебел, пулсиращ израстък, свързан с живата мрежа по стените, а краката му бяха напълно погълнати от сивата, трепкаща маса.
Потресен, Хартман закри устата си с ръка. Той започна да преглъща трудно, сякаш с все сили се мъчеше да не повърне, Фелс извика уплашено и се извърна, а Скудър се сепна и побледня. Само Гурк и Хелън не реагираха.
— Боже мой! — изстена най-сетне Хартман. — Какво… става тук?
— Не е това, което… смятате — отговори Джайл, като гледаше не Хартман, а Черити. Той направи подканващ жест към вратата зад себе си. — Елате с мен. Тогава ще… разберете.
Хартман изгледа джеърда с потъмнели от ужас очи. Устните му трепереха и той не можеше да отрони нито дума. От устата му излезе само някакъв хрипкав, неразбираем звук. Той вдигна треперещата си ръка и посочи гърчещата се, безмълвна фигура в краката си.
— Вие… проклети… зверове! — процеди през зъби мъчително той. — Какво сте направили с хората ми? Какво сте им сторили?
— Нищо — отвърна спокойно Джайл. — Ти…
Внезапно Хартман изкрещя, отстъпи две крачки назад и се опита да смъкне пушката от рамото си. Със светкавично бързо движение Кайл дръпна ръката му, но Леман се хвърли към него с гневен вик, за да се притече на помощ на началника си. Кайл отново посегна бързо с ръка и сякаш под действието на някаква магическа сила Леман изгуби почва под краката си, тялото му полетя и описа огромна дъга в пространството, а после се блъсна с ужасен трясък в отсрещната стена. Още преди да падне на пода, Скудър бе измъкнал оръжието си и го бе насочил застрашително към Фелс.
— Моля ви, Хартман — каза настойчиво Черити. — Бъдете разумен!
Погледът на Хартман шареше непрекъснато между тях, неподвижната фигура на пода и джеърда. Очите му святкаха, изпълнени със злоба и ужас, и цялото му тяло трепереше. Но той не се опита повторно да посегне към оръжието си.
— Вие сте луди! — заекваше той. — Аз… аз няма да мръдна и крачка повече напред. Аз… искам да изляза оттук!
Той се обърна и се втурна навън от помещението. Фелс се поколеба.
Той направи неволно движение, сякаш искаше да го последва, но отново се обърна и тръгна бързо към поваления си другар, за да му помогне да се изправи на крака. Леман бе омаломощен, но в съзнание и очевидно не бе тежко ранен. Раната над лявото му око кървеше и когато той се опита да стане, лицето му се изкриви от болка. Ако Фелс не го бе подкрепил, щеше да се срине отново на пода. Подпомаган от приятеля си, закуцука след Хартман.
— Може би ще е по-добре… да ги последвате — каза бавно Джайл. — Вие се страхувате. Аз… го разбирам. Вие не знаете… какво правят те.
За момент Черити погледна джеърда, сякаш молеше за извинение, а после се извърна, без да каже дума, и забърза след Хартман и двамата войници.
11.
Блестящ хром. Помещение със стоманени стени. Очи, втренчени в него. Пръст от студен, твърд рог, повдигащ клепача му. Ярка светлина, заслепяваща очите му и причиняваща болка. И тънки игли, впити в тялото му като зъбите на отровна змия, усилващи болката.