Всички те бяха много високи, широкоплещести и се движеха много бързо. Бяха обхванати от някакво особено напрежение, сякаш приземяването на трите хеликоптера бе нещо, което бяха упражнявали хиляди пъти, но не бяха го преживявали в действителност.
— А вашата приятелка? — попита Хартман. — Няма ли да дойде с нас?
— Не — поклати глава Черити. — Би желала… да остане при Скудър.
Хартман се засмя тихо.
— Разбирам недоверието ви, капитан Леърд. Но, повярвайте ми, то е неоснователно.
Те се приближиха към бронираната врата, която се открехна малко, още като бяха на пет крачки от нея. Черити се престори, че не забелязва нищо, но от погледа й не убегна едно от лазерните оръдия, следящо безшумно движенията им. „Мъжът до командния пулт на това оръдие трябва да е много недоверчив, помисли си иронично Черити, и пълен идиот. Ако задейства това оръдие, целият този замаскиран хангар ще се превърне в истински вулкан.“
Преди да преминат през вратата, Хартман спря и протегна ръка.
— Може ли оръжието ви, капитан Леърд? — попита той.
— Моля?
Хартман сви рамене със съжаление.
— Заповед — знаете какво означава това.
— Не — отговори спокойно Черити, — не знам. Имате заповед да обезоръжавате и съюзниците си?
— Всъщност не — продължи да упорства Хартман, — но цялото съоръжение се наблюдава от компютър, който, за съжаление, е много упорит. Той не може просто така да повярва, че сте на наша страна.
Черити бе твърде изтощена, за да подхваща спор с лейтенанта. С въздишка на примирение тя сне пушката от рамото си и я подаде на войника, който ги придружаваше.
Преминаха през вратата, зад която се простираше полукръгъл, може би сто метра дълъг коридор с голи бетонни стени. Той бе достатъчно голям, за да предложи място и за хеликоптерите, ако това е необходимо.
— Какво е това? — попита тя, като се оглеждаше любопитно.
— Това, което търсят оня Стоун и чудовищата му — отговори Хартман. — Спомняте ли си още какво ми разказахте вчера? За СС01, бункерът в Америка, от който идвате?
Черити кимна и Хартман, който вървеше до нея със скръстени на гърба си ръце и леко приведени рамене, продължи да говори:
— Предположението ви е съвсем правилно, капитан Леърд. Това тук е немското му подобие, един бункер, в който могат да се оттеглят правителството и важни личности, ако някога се стигне до атомна война.
Черити огледа с нескрито учудване огромния коридор.
— Твърде е голям за правителствен бункер, нали?
— Цялото бункерно съоръжение е далеч по-голямо. Ако е необходимо, можем да издържим цял век тук долу.
— И предполагам, че имате и достатъчно оръжия, за да завладеете след това отново света — или остатъка от него — каза Черити.
Хартман сбърчи чело, сякаш не му бе съвсем ясно какво означават тези думи. А после внезапно се усмихна.
— Може би — каза кратко той.
Когато стигнаха до края на тунела, Черити преживя нова изненада. Беше очаквала да види бъркотия от коридори и катакомби, както при СС01 в американските Скалисти планини, но пред нея и под нея се простираше огромна пещера, която очевидно имаше естествен произход. Множество лампи с натриеви пари я осветяваха ярко. От пода й се извисяваше град от различно големи постройки, изградени от еднакви по форма пластмасови детайли.
Някои от тях бяха малко по-големи от еднофамилни къщи, а други представляваха огромни халета, достатъчно големи, за да поберат цял самолет. Между тях сновяха стотици фигури в зелени униформи, насам-натам се движеха малки колички с електромотори, подобни на бръмчащи малки насекоми, забързани по пътя си.
— Впечатляващо, нали? — каза с гордост Хартман.
Черити кимна неохотно. Подземната станция не бе и наполовина голяма колкото СС01, но докато американското съоръжение представляваше подземна система от килии, безкрайни коридори и стълби, из които човек би могъл да скита дни наред, тази база бе истински град, построен на около миля дълбочина под земята.
— Колко човека имате тук? — попита Черити.
— Боя се, че са твърде много — каза Хартман.
— Какво имате предвид?
— Скоро ще разберете — отговори уклончиво Хартман.
Той я подкани с ръка да влезе в един отворен асансьор за товари, който водеше към най-ниската част на подземния град.