— Елате. Ще ви представя генерал-майор Кремер, нашият комендант. Той вече ви очаква.
Лазерният лъч го бе улучил и го бе съборил на земята, и за пет минути — необичайно дълго време — той бе изгубил съзнание. Кайл се опита да отстрани болката и да спре кръвотечението, но не успя да затвори раната в рамото си с обичайната бързина. Отдавна вече клетките му не се регенерираха така бързо, както бе необходимо.
Бяха му необходими десет минути, за да възстанови силите си и да може да стане.
„Вероятно постепенно губя свръхчовешките си способности“, помисли си той. Вероятно по време на пленничеството му в Париж бяха извършили с него нещо, което от свръхчовек го бе превърнало отново в нормален мъж. Внезапен ужас обхвана Кайл при мисълта, че няма да бъде в състояние да издържи борбата с другите мегавоини.
Някакво движение при приземилите се планери го изтръгна от мислите му. Той се надигна предпазливо зад прикритието си и погледна към сребристите летящи дискове. Те бяха пет — три по-малки ловни кораба, каквито познаваше от Париж, и два по-големи, матовосивкави бойни кораба. За първи път Кайл виждаше отблизо такъв изтребител. Но по време на обучението си за мегавоин той бе учил достатъчно за тях, за да знае, че дори и един-единствен от тези бойни кораби е в състояние да превърне в прах и пепел цял град.
Кайл отклони поглед от бойните кораби и погледна към катедралата.
След като пламъците бяха изгаснали и пушекът се бе отдръпнал, се виждаше, че огромната постройка не е толкова разрушена, както можеше да се очаква в първия момент. Част от покрива бе съборена и една от двете кули се бе пропукала. Иначе титанът от камъни бе устоял на експлозията. Между развалините се движеха стотици джеърди и множество мравки. Докато джеърдите бяха заети с това да помагат на ранените си другари, мравките образуваха една верига между напуканата врата и планерите. Бързо и с точността на машини те си подаваха пашкулите, които бяха оцелели след ракетното нападение на хеликоптерите.
Кайл беше сигурен, че тези яйца са единствената причина, поради която той и всички останали все още бяха живи. Ако не бяха неизлюпените малки мравки, чието опазване имаше абсолютно предимство, пилотите на двата бойни кораба не биха се поколебали за секунда да отблъснат с безмилостна твърдост нападението върху планерите. Такава бе тактиката на мороните — да унищожават всяка съпротива още в зародиш.
За момент Кайл се вглъби в себе си и установи, че тялото му се бе възстановило от нараняванията. Той предпазливо промени външния си вид и превърна маскировъчния си костюм на кафяво-зелени петна в дрипи, които по нищо не се различаваха от окъсаното облекло на варварите. Когато излезе от прикритието си, все още се движеше трудно, но в момента това бе предимство. Много от намиращите се на площада пред катедралата джеърди бяха ранени, за да обърне някой внимание на един окъсан, куцукащ мъж между тях.
Въпреки това той имаше чувството, че стотици студени очи на насекоми го гледат недоверчиво, когато с несигурни крачки се приближаваше към вратата на катедралата. По пътя натам мина покрай единия от бойните кораби. Комендантът на кораба бе слязъл. Но това не бе мравка, а инспектор, едно високо два и половина метра чудовище с четири ръце и лъскава, бяла хитинова броня.
Видът на насекомото ужаси Кайл. Какво, за бога, бе намерила Черити Леърд в оня бункер в Париж, че господарите на Черната крепост бяха напуснали Северния полюс, за да ги преследват? Кайл мина покрай кораба с наведена глава. Инспекторът говореше с писклив глас и енергични жестове с някакъв джеърд, в който след момент Кайл разпозна Джайл. Без самият да знае защо, гледката на джеърда го изпълни с облекчение. Радваше се, че Джайл бе преживял това вероломно нападение.
Кайл продължи, поклони се чинно на мравката, която идваше срещу него, натоварена с яйца, и влезе в катедралата. Гледката на разрушенията бе ужасяваща. Двете ракети, които хеликоптерът бе изстрелял в сградата, бяха се взривили в задната стена и я бяха разрушили напълно. Гнездото под покрива бе разкъсано и самата царица лежеше под планина от развалини и почернели греди. Дузини мравки се суетяха около огромното тяло, което издаваше тихи стенания.
Кайл не вярваше, че тя ще оживее. Той знаеше колко невероятно жилави са тези гигантски машини за люпене, но тази тук бе понесла ужасни наранявания. Два от шестте й крака бяха откъснати и мястото кървеше обилно.
Кайл наведе бързо глава, когато царицата за момент насочи погледа си към него. Внезапно изпита чувството, че го е познала, че знаеше съвсем точно кой е и какво прави тук.