И тогава чу вика.
Бе много тих. Никой от джеърдите и никоя от мравките не го чуха, но необичайно острият слух на Кайл го долови ясно — и разпозна гласа.
В същия момент главата на царицата клюмна. Погледът на огромните й фасетни очи се насочи към една тясна врата в разрушената задна стена на катедралата. Тогава викът прозвуча отново и Кайл чу и други пронизителни викове — не на хора, а сърдито съскане на животни, последвани от неясните звуци на ожесточена борба.
Без дори да помисли за сигурността си, той се затича. Две-три мравки го погледнаха недоверчиво, но отново насочиха вниманието си към ранената царица, която в същия момент започна да трепери силно. Част от планината отломки, под които бе затисната, се срути.
Кайл стигна до вратата и се втурна вътре. Шумът от борбата се усили. Той спря за секунда, за да се ориентира, а после се затича към друга врата, зад която се виеше тясна извита стълба, водеща надолу.
В края й имаше дървена врата, през която проникваше червеникава светлина и се забелязваха странни движения. Кайл изкърти вратата с ритник и се втурна през нея.
В малкото подземие вилнееше разгорещена битка. Половин дузина джеърди се отбраняваха безнадеждно с пръти или камъни срещу огромна армия големи, сиво-кафяви плъхове, които с яростно съскане връхлитаха върху тях и се вкопчваха в телата им със зъби и нокти. Варварите се биеха с храброст и ожесточеност, която изненада дори и Кайл; въпреки това изходът на борбата бе ясен от пръв поглед, защото от една дупка в стената продължаваха да излизат нови и нови плъхове.
Кайл се огледа, сякаш търсеше нещо, и най-сетне откри Гурк, който стоеше разкрачен над една безжизнена фигура, размахваше ръждясала желязна пръчка и с изненадващ успех се отбраняваше от плъховете.
Кайл разбра чие беше безжизненото тяло и с вик на ужас се хвърли напред.
Но успя да направи само една крачка. Един от гризачите връхлетя върху него и се впи в рамото му. С едно-единствено яростно движение той отхвърли плъха от себе си, вдигна го нагоре и с все сила го хвърли срещу стената. После се втурна нататък, но веднага бе нападнат от две други животни, които се впиха в ръцете и бедрото му. Кайл измъкна оръжието си. Не се поколеба да стреля, но малкият пистолет издаде само някакъв мимолетен вой. Той се освободи от тях с два-три силни удара, отправи се към входа на тунела, от който излизаха плъховете, и стреля. Светлинният поток, излязъл от дулото на малкия пистолет, превърна половин дузина от огромните зверове в облаци прах. Кайл насочи лъча към входа на тунела и задържа пръста си почти половин минута върху спусъка, докато се увери, че в дупката няма повече живи плъхове. А после се обърна, прибра пистолета си и с голи ръце се впусна в битката.
Намесата му бе променила коренно ситуацията. Плъховете все още имаха надмощие над джеърдите, но сега, когато вече не получаваха подкрепление, варварите лесно щяха да се справят с тях. Все повече и повече огромни гризачи падаха мъртви или тежко ранени на земята и накрая останаха само три или четири, които отстъпиха страхливо и се скупчиха в единия ъгъл на помещението.
Кайл извади пистолета си и го насочи към тях, но в същия момент върху него връхлетя един джеърд, който преди това се бе сражавал с камъни срещу плъховете. Той се вкопчи в ръката му и поклати глава. Кайл го отблъсна настрани, но джеърдът, бърз като светкавица, му препречи отново пътя.
Изумен, Кайл отпусна оръжието си, като гледаше ту джеърдите, ту събралите се в ъгъла плъхове.
Джеърдът се обърна към плъховете, вдигна бавно ръка и посочи първо към тях, а после с подчертан жест и тунела, от който бяха дошли чудовищата. Невярващ на очите си и напълно объркан, Кайл наблюдаваше как плъховете се обърнаха бавно и изчезнаха един подир друг през отвора.
Тихо стенание го накара да дойде на себе си. Гурк бе паднал на колене и стенейки, притискаше ръце към горната част на тялото си. Дузината дълбоки рани върху него кървяха обилно, а лицето му бе изкривено от болка. Но Кайл само го погледна бегло, коленичи до Хелън и я обърна внимателно.
Когато я погледна, замръзна от ужас. Очите й бяха неподвижни.
Някакъв плъх бе прегризал гърлото й.
— Не! — прошепна потресен той.
— Можеш ли да й помогнеш? — попита Гурк.
Кайл поклати мъчително глава. Хелън бе мъртва. Можеше да върши много неща, но не можеше да събужда мъртвите за живот.