Пред вратата, зад която проникваше сърдитият глас на Скудър, стояха на пост двама войници. Когато познаха Хартман, те отстъпиха чинно крачка настрани и лейтенантът отвори вратата. Скудър бе завързан към леглото. Той ги изгледа ядосано и изразът в очите му се превърна в истинска ярост, когато позна Хартман, който предпазливо влезе в стаята след Черити.
— Хартман! — каза грубо той. — На какво прилича това? Така ли се отнасяте със съюзниците си?
— Не.
Хартман се обърна ядосано към двамата войници в коридора и ги извика вътре.
— Кой ви даде заповед да завържете този мъж? — попита гневно той.
— Никой, господин лейтенант — отговори със запъване единият от тях. — Ние само помислихме… той… изглеждаше опасен и ние…
— Не трябва да мислите — каза Хартман саркастично. — Правете само това, което ви се заповядва. А сега го развържете! Веднага!
Единият от войниците се разбърза да изпълни заповедта, като се стараеше да не се приближава до Скудър.
— Съжалявам — каза Хартман, след като войникът отстъпи назад. — Моля за извинение от името на тези идиоти. Вие сте наш гост, а не наш пленник.
С мрачно лице Скудър се повдигна на лакти, изгледа последователно Хартман, Черити и двамата войници и стана.
— Ако е така — каза той, — заведете ме при вашия комендант. Трябва да, му кажа няколко думи.
— Генерал-майор Кремер ще бъде тук след няколко минути — каза Хартман. — Вече обясних на капитан Леърд. Повярвайте ми, ужасно съжалявам за случилото се.
— Да — изръмжа Скудър, — личи си.
Преди Хартман да успее да възрази, Черити застана между двамата мъже и попита:
— Къде е Нет?
— Тук — изръмжа повторно Скудър и посочи вратата. — Къпе се.
— Къпе се? — повтори Черити и погледна изненадано Хартман. — Тук имате душ и топла вода?
— Да — отговори иронично Хартман. — А даже и истински сапун.
Черити се засмя учудено.
— От месеци не съм виждала кран, който функционира.
— Разбирам изненадата ви — усмихна се Хартман.
Черити се поколеба за момент, но после попита:
— Смятате ли, че има достатъчно време, за да…
— Разбира се — прекъсна я Хартман, който явно усещаше, че въпросът й бе неприятен. — И преди да попитате, ще ви кажа — водата е неограничена — базата е разположена под подземна река.
Черити се отправи към вратата с лека усмивка.
След месеците, през които не бе събличала костюма си, топлата вода й подейства много добре. Черити се наслаждаваше на редуващите се струи гореща и студена вода, изливащи се върху тялото й. Тя остана твърде дълго в душ-кабината, дори и след като бе изразходила сапуна, който беше намерила там. А после някой почука предпазливо върху матираното стъкло.
Тя спря водата, прекара ръце по лицето си и позна неясните очертания на фигурата зад вратата.
— Готова ли си?
— Не — отговори весело Черити. — Ела след една седмица.
Скудър се раздвижи неспокойно от другата страна на стъклото.
— Този смешен генерал чака вече сума време.
— Тогава може да почака още десет минути — отвърна Черити. Тя отвори малко вратата и протегна ръка. — Някъде там вън трябва да има хавлия. Ще бъдеш ли така добър да ми я донесеш?
Скудър тършува сума време шумно из стаята, а после пъхна в ръката й пухкава кърпа и изчезна от вратата. Черити се подсуши грижливо, търка дълго косата си, а после се уви в хавлията и излезе от кабината.
Известно време Скудър я наблюдава проницателно, а после се обърна смутено.
— Не се дръж като дете — каза Черити. — По-добре виж дали можеш да ми намериш чисти дрехи за обличане. — Тя ритна с крак костюма си, който лежеше смачкан на пода. — Това нещо вони, сякаш цяло стадо кози е зимувало в него.
Докато Скудър бързо и безуспешно ровеше из двата стенни гардероба де вратата, а после напусна стаята, тя започна да изпразва джобовете на униформата си и да маха широкия колан за инструменти. Индианецът се върна след известно време, като под лявата си мишница бе стиснал чиста униформа, а под дясната — две пушки.
— Смяташ ли, че ще са ни необходими? — попита го Черити, сочейки оръжието, докато поемаше дрехите.