— Ще направим за момичето това, което трябва да се направи — каза спокойно Джайл. — Но не сега. Царицата умира.
— Знам — изстена Кайл. — Но какво общо има това с…
— Ако тя умре, ще умрем и ние — отговори Джайл.
Кайл го погледна объркано.
— А също и момичето — добави Джайл.
След като джеърдът се обърна и тръгна със спокойни крачки към събратята си, Кайл се надигна с клатушкане. Главата му бучеше и той имаше чувството, че коленете му няма да могат да издържат тежестта на тялото.
— Какво става? — попита възбудено Гурк, като гледаше ту Кайл, ту джеърдите.
— Нямам представа — измърмори Кайл. Беше му трудно дори и да говори. Чувстваше се парализиран не от болката, а от чувството за слабост. Джеърдът сякаш бе изсмукал силите му.
— Какво става с теб? — повтори въпроса си Гурк. Като не получи и този път отговор, той сви глава в раменете си и се втренчи замислено в Кайл: — Очевидно не си толкова неуязвим, за колкото те смятах.
— Възможно е — отвърна кратко Кайл.
Той потърси отново погледа на инспектора. Огромната бяла мравка се бе приближила и все още го гледаше изпитателно. Измежду множеството работнички, търсещи оцелели след нападението яйца в разрушения кораб на катедралата, Кайл забеляза и цяла дузина войници. Повечето от тях бяха въоръжени с лазерни пушки, но някои носеха и малки, недодялани пистолети, същите като тоя, който Кайл бе отмъкнал в Париж. Един-единствен изстрел от това оръжие би умъртвил и него самия.
— Изглежда, тук започва да мирише на изгоряло — каза до него Гурк, който също бе забелязал войниците, и добави саркастично. — Ще се предаваме ли, или ще умрем с развети знамена?
Кайл не отговори. Изпитваше ясното чувство, че всичко, което става сега, отдавна вече не зависи от тях. Това, че войниците още не бяха го нападнали, се дължеше вероятно само на опасната му близост с царицата. Само един погрешен изстрел би могъл да погуби чудовището.
Кайл потърси колебливо с очи Джайл. Джеърдът и дузина негови събратя се приближаваха предпазливо към беснеещата царица. За разлика от преди, мравките им разрешиха да пристъпят по-близо до нея. Със смесица от объркване и учудване Кайл наблюдаваше как джеърдите образуваха полукръг около главата на гигантското насекомо. Ръцете им извършваха бавни заклинателни движения и Кайл сякаш чу някакво монотонно бръмчене.
— Какво правят тези там? — прошепна Гурк.
Кайл не обърна внимание на джуджето. Самият той бе твърде объркан от действията на джеърдите, но смяташе, че знае какво правят те. Изминаха десетина минути, през които Кайл и всички останали стояха безмълвно, описваха с ръце странни знаци из въздуха и издаваха това мелодично бръмчене. Постепенно царицата се успокои, но гигантското й тяло все още потръпваше от болка, а погледът на огромните й очи бе станал по-мътен.
Един след друг джеърдите отпуснаха уморено ръце. Някои от тях се строполиха безсилни, а други отстъпиха тромаво няколко крачки назад, преди да седнат на пода. Джайл също се отстрани и като слепец започна да търси някаква опора. С един скок Кайл се озова при него и го подкрепи точно в момента, когато той щеше да се строполи на пода. Очакваше инстинктивно да изпита същата ужасна болка, която бе усетил при първото докосване на Джайл. Но този път се случи нещо съвсем по-различно. За момент той бе завладян от чувството, че полита в някаква бездна, някаква бездънна, мрачна шахта, в която изчезват всичките му сили. Тогава погледите им се срещнаха и Джайл прочете ужаса в очите на Кайл. И в същия момент изтощителната сила изчезна.
— Продължавай — каза тихо Кайл.
„Ти знаеш какво означава това?“, питаха безмълвно очите на Джайл.
Кайл му отговори по същия безмълвен начин и ръката на джеърда се впи още по-силно в пръстите му. Той отново усети как от него към Джайл премина поток от невидима, пулсираща сила, как собственото му тяло изгуби част от енергията си, докато чертите на изнемощялото лице на Джайл се изостриха отново.
Кайл престана секунда преди да грохне и Джайл го подкрепи, за да не падне.
— Благодаря ти — каза Джайл. — Ти спаси тялото ми. Иначе то щеше да умре.
Кайл се освободи трудно от него и в продължение на секунда трябваше да мобилизира и последните си енергийни запаси, за да може да се задържи на краката си. Ако не беше му помогнал, Джайл щеше да умре. Не беше необходимо дори да погледне настрани, за да разбере, че никой от останалите джеърди не бе останал жив.