— Всичко наред ли е?
Хелън не реагира, но Нет погледна нагоре и поклати глава. Не, Хелън съвсем не беше в ред. Не за първи път, откакто бяха избягали от Париж, Черити си даде сметка, че беше грешка да вземат момичето със себе си.
Но в момента не можеха да направят нищо за Хелън. Тя стана, отиде към задния край на вагона и се опита през праха да разпознае нещо от обкръжението им. Тогава и втората луминесцентна лампа светна, за момент изпълни вагона с почти неприятна жълта светлина и угасна веднага с кратко, синьо проблясване. Кайл се обърна, сви разочаровано рамене и не се опита да запали трета лампа. Внезапно прозвуча трясък, а малко по-късно към тях долетя отдалеч, много далеч, приглушен тътен. Черити погледна ужасена нагоре, но тунелът все още издържаше.
— Те все още хвърлят бомби — каза Скудър.
— Да — отвърна Кайл, — но скоро ще престанат.
— А после?
Кайл махна с ръка към тавана.
— После ще дойдат и ще ни търсят — каза той. — Няма да се откажат, докато не ме хванат или не се уверят със собствените си очи, че съм мъртъв. Ако това би помогнало, ще се предам. Но те ще търсят и вас.
— Колко сте благороден — отбеляза заядливо Гурк.
Черити хвърли сърдит поглед към джуджето.
— Затваряй си устата! — извика тя. — Без него никой от нас нямаше да е жив.
— Без него — отвърна Гурк с подигравателна нотка в гласа си — нямаше изобщо да бъдем тук.
Кайл измери джуджето с особен, но не и недружелюбен поглед, изсмя се кратко и тръгна към Нет и Хелън. Младата уейстлендърка размени въпросителен поглед с Черити и се отмести настрана, когато тя й кимна безмълвно.
В продължение на секунда Кайл гледаше тъпо Хелън, а сетне протегна ръка и я докосна почти нежно по бузата. Празнотата в погледа на Хелън остана, но тя видимо трепна от докосването. Кайл се поколеба за кратко, но после пръстите му започнаха да опипват тялото й с нежни, но много сръчни и умели движения. Черити не можа да разбере какво прави, но след момент той обърна глава и я погледна.
— Кракът й е изкълчен — каза той. — Мога да го оправя, но някой трябва да я държи здраво. Ще бъде много болезнено.
Скудър понечи да стане, но Хелън явно бе чула думите на Кайл, защото внезапно поклати глава и каза:
— Не е необходимо. — Кайл се поколеба за момент, после хвана с две ръце глезена на Хелън и направи светкавично бързо движение. Хелън пое силно въздух, но не издаде и най-слаб стон, макар че лицето й загуби и последните следи от руменина.
— Това беше — каза през смях Кайл. — Не мога да установя никакви други наранявания, но въпреки това внимавай с крака си.
Хелън кимна:
— Ти… ти си това наистина — измърмори тя. — Но как е възможно? Ти… ти не си… почти не си се променил!
За момент Кайл изглеждаше така, сякаш не знае точно какво ще последва след тези думи. Но после и той погледна изненадано Хелън с нов, объркан израз върху лицето.
— Ти си момичето от джунглата — промърмори той.
— А ти ловецът, който… уби родителите ми — измънка Хелън. — Аз… аз си спомням точно. Ти ги уби! Първо баща ми, а после… после майка ми.
Кайл замълча, но изумлението в погледа му се превърна в болка.
— А после… после ти дойде при мен — продължи Хелън. — Мислех, че… че ще убиеш и мен. Но вместо това ти ми се усмихна и… и уби мравката, която искаше смъртта ми.
Кайл продължи да мълчи, но Черити видя, че и Нет вдигна изненадано очи и го погледна.
— Никога не разбрах защо го направи — каза Хелън.
— Не можах — отговори Кайл. — Исках, но… но тогава майка ти жертва живота си, за да те защити. — Той се усмихна горчиво и продължи: — Просто не разбрах защо тя направи това. Беше вече в безопасност. Имаше добър шанс да избяга, но тогава се обърна внезапно и ме сграбчи, макар и да знаеше, че това ще й коства живота. Просто не я разбрах. Но след това не можех вече да ти сторя нищо. В противен случай това би направило смъртта й безсмислена, разбираш ли?
— А имаше ли тя смисъл? — попита беззвучно Хелън.
— Не — отвърна Кайл. — Много съжалявам. Надявам се, че ще можеш да ми простиш. Но не го искам от теб.
В продължение на няколко секунди Хелън го гледаше безмълвно, а после вдигна ръка, докосна нежно бузата му с върха на пръстите си и каза:
— Понякога… би трябвало да те мразя. Но не мога. Бе толкова отдавна.
По лицето на Кайл се изписа израз на горчива болка. Но той не каза нищо повече, а стана и посочи към прозореца.
— Ще погледна докъде е съборен тунелът — каза той. — А вие чакайте тук.