— А сега вървете! — каза Джайл.
Кайл посочи през рамо бялата фигура на инспектора. Броят на войниците около него бе нараснал на около две дузини; те образуваха широка, непреодолима верига между него и изхода. Кайл знаеше, че дори и да успее да проникне в челната й част, вън го чакаха други войници.
— Няма да ни пуснат.
— Вие сте под наша закрила — възрази Джайл. — Ще ви пуснат да си вървите.
— А… Хелън?
— Момичето?
Кайл кимна. Джайл не отговори, но мълчанието му бе достатъчно красноречиво.
— Трябва да вървите — каза повторно Джайл. — Няма да ви сторят нищо, докато царицата е жива. Но ако умре, ще ви убият.
— Ще бъде ли някой от господата така добър и да ми обясни за какво става дума? — намеси се Гурк.
Кайл не му обърна внимание. Погледът му блуждаеше между безизразното лице на Джайл, огромните, постепенно угасващи очи на царицата и студената, бяла фигура на инспектора.
— Но все пак трябва да има някакъв начин да я спасите! — опита се да протестира той.
— Раните й са много тежки — отговори Джайл с безизразен глас, сякаш дори и смъртта не бе в състояние да го изплаши. — Вървете! Докато все още можем да ви предпазим.
Кайл се извърна, объркан и изпълнен с чувство на пълна безпомощност, пристъпи към мравките и отново спря. Погледът му се плъзна върху потрепващото тяло на царицата, върху страшните, смъртоносни изгаряния в задната му част и огромните очи, в които животът тлееше като слаба искрица. И най-сетне той разбра какво всъщност представляваха джеърдите.
Една сбръчкана старческа ръка хвана внезапно пръстите му.
— Ела! — каза тихо Гурк. Гласът му бе необичайно нежен, почти топъл, а саркастичният блясък в очите му бе изчезнал. Състраданието, с което гледаше Кайл, не бе престорено. — Не можем да направим нищо повече за нея.
— Хелън ще умре — измърмори Кайл.
Гурк поклати бавно глава.
— Тя вече е мъртва — каза той. — Знам, че ти е болно, но понякога истината причинява болка.
— Аз… ще й помогна — каза Кайл.
Гурк се засмя болезнено.
— Не можеш, приятелю — каза нежно той. — Знам, че можеш да вършиш много неща, но никога няма да успееш да събудиш мъртвец. И няма да помогнеш на Хелън, дори и самият ти да умреш.
Кайл не се помръдна. Той гледа джуджето почти цяла минута, без да вижда нещо, а после вдигна отново поглед, огледа инспектора и армията от огромни, черни мравки зад него и се обърна съвсем бавно към Джайл и царицата. Огромната мравка вече бе почти неподвижна. От полуотворената й уста се стичаше някаква прозрачна, лепкава течност, а огромната й задница бе престанала да изхвърля яйца.
Кайл срещна погледа на Джайл. В очите на джеърда се четеше неизказан въпрос — никакво подканване, никаква молба, просто само потвърждение, че все още имаше възможност.
— Може би се лъжеш, джудже — каза най-сетне Кайл, като пристъпи бавно към Джайл и заедно с него тръгна към царицата.
Компютърната централа на базата бе по-малка от тази в Париж. Но тук полукръглата зала с огромна мониторна стена не бе мъртва гробница, а бе изпълнена с живот. Повечето компютърни пултове от другата страна на стъклената преграда не бяха заети в момента, тъй като Кремер бе отпратил повечето от хората, когато пристигнаха. Иначе всеки компютър тук щеше да работи.
Черити се досети защо бяха свикали такава голяма група в чест на посрещането й. Те бяха не само чужденци, попаднали по случайност тук, които след няколко дни щяха отново да изчезнат, а вероятно първите хора, проникнали отвън в този свят от бетон и неонова светлина. Първите оцелели след огромната катастрофа, които мъжете и жените тук долу срещаха лице в лице след половин столетие. С въздишка на изтощение Черити прекара ръце по лицето си. Очите й пареха от продължителното, напрегнато взиране в екрана и когато ги затвореше, виждаше все още зеленикавите, светещи надписи върху екрана. Бе сигурна, че предположението на Кремер бе правилно. Някъде в необхватната памет на тази компютърна станция бе скрито нещо, което или бе от особена важност за мороните, или бе особено опасно за тях. Но те не знаеха какво бе то и докато нямаха поне една отправна точка, търсенето им щеше да бъде съвсем безрезултатно.
Внезапно Хартман застана до нея.
— Напредвате ли? — посочи той монитора.