— Не се тревожете, мис Леърд — каза шеговито Хартман, комуто не бе убягнала уплахата й. — Този кафез е напълно обезопасен срещу счупване.
Черити наблюдава объркано електрокара, докато той изчезна през вратата на огромното хале, която се затвори безшумно зад него. А после погледна отново Хартман.
— Вече се запознахте с нашата малка издънка — добави Хартман.
— Вашата… какво? — повтори изумена Черити.
— Вероятно някакъв друг израз би ви харесал повече — каза Хартман, като я подкани с ръка да продължават. — Смятам, че не сте от тези хора, които скачат с вик върху масата, щом видят мишка. Имаме твърде много от тези малки зверчета тук долу.
— Но защо?
Хартман въздъхна:
— Вече ви казах — тук долу има твърде много хора. От какво мислите, че живеем? — засмя се тихо той.
— Не мисля, че разбирам… какво имате предвид — каза колебливо Черити.
— Те са наше творение — отговори лейтенантът. — Трябва да признаете — не са особено красиви, но са забавни.
— Искате да кажете, че вие сте ги създали? — попита шокирана Черити.
— В известен смисъл, да — отговори Хартман. — Тъй да се каже, малко ги променихме. Видяхте как се хвърлиха върху зверовете, които нападнаха вас и приятелите ви в канализационната шахта.
Черити го погледна шокирана. Споменът за яростта, с която огромните плъхове мутанти се бяха хвърлили върху чудовището на мороните, все още бе пред очите й. Тя бе усетила омразата на плъховете, толкова силна омраза, че само мисълта за нея я караше да се чувства така, сякаш я поливаха с леденостуден душ.
— Променили сте ги генетично?
Изглежда, за момент Хартман обмисляше отговора си.
— Моля, не ме питайте за подробности. Ще ви кажа само, че тези зверове не могат да вършат нищо друго, освен да нападат всяко същество, което има повече от четири крака и не е от тази планета.
— Това е невероятно — промърмори Черити.
— В никакъв случай. Аз съм само прост войник, който, освен да стреля, не е учил почти нищо друго. Но момчетата от лабораториите твърдят, че не е било особено трудно. През последните десетилетия настъпиха твърде много мутации. Те трябва да имат нещо общо с това, което сториха със Земята. Някои животински видове се нагодиха, други изчезнаха напълно, а плъховете станаха малко по-големи и малко по-хитри.
— Престанете да си играете на криеница! — каза ядосано Черити. — Тези зверове са интелигентни, Хартман. И вие знаете това дяволски добре.
Хартман кимна.
— Още една причина да ги дресираме за борба срещу нашите приятели от Космоса, не смятате ли?
Бяха стигнали до сградата на Кремер. Хартман извади от чантата си малка пластмасова лична карта и я пъхна в някакъв прорез до вратата, зад която стояха двама въоръжени войници. Генерал-майорът ги очакваше в малкия си кабинет, в който бе посрещнал за пръв път Черити. Нет и Скудър също бяха при него и макар че Кремер и индианецът прекъснаха разговора си с влизането на Черити, тя изпита чувството, че е въвлечена в някаква дискусия, която бе на път да се превърне в спор.
При влизането й Кремер се обърна рязко, изгледа я кратко и почти враждебно, и посочи с глава Скудър.
— Капитан Леърд! — поде със заповеднически тон той. — Може би ще обясните на вашия приятел, че в момента никой не може да напуска станцията.
— С удоволствие — отговори Черити, след като хвърли бърз, успокоителен поглед към разгневения Скудър. — Ако преди това вие ми обясните за какво става дума.
Лицето на Кремер помръкна още повече.
— Не смятам, че моментът е подходящ за шеги, капитан Леърд — отговори хладно той. — Имаме дяволски големи проблеми и вие също носите вина за това. Най-малкото, което мога да очаквам от вас, е поне да ни сътрудничите.
— Разбира се — отвърна Черити с подчертано небрежен тон. — Но сътрудничеството винаги почива на взаимност. В какво се състои вината ни? Не сме ви молили хората ви да ни отмъкнат!
— Цялата проклета страна там вън се е разбунтувала заради вас! — възрази остро Кремер.
— А също и вашата хубава станция — каза Черити.
Кремер пребледня, изгледа я пронизително и се обърна сърдито към Хартман:
— Вие, проклет…
— Той не ми е казал нито дума — прекъсна го спокойно Черити.
Кремер я погледна иронично.
— А откъде знаете тогава какво става тук?