Това, което допреди няколко дни бе непокътнато гнездо, раждащо новия народ на планетата, сега бе разрушено и опожарено. По пода лежаха стотици новоизлюпени яйца, а между тях — труповете на дузини джеърди и мравки.
Но царицата бе жива.
Стоун затаи дъх от ужас, когато видя тежките наранявания, които бе понесла. В огромните й, блестящи фасетни очи все още тлееше онзи зловещ огън, който го караше да изтръпва всеки път, когато стоеше лице в лице с гигантското чудовище. И в същия момент царицата вдигна глава и го погледна, сякаш бе чула стъпките му.
Движението й разруши магията, в чиято власт бе попаднал за момент. Той пристъпи отново и едва сега забеляза двете огромни, блестящи бели фигури на мравките, стоящи до обезобразеното тяло на царицата. Гледката го изненада. Той се обърна ядосано към Луцифер.
— Защо не ми каза, че инспекторите са тук?
— Не знаех — отговори Луцифер.
Стоун го изгледа с изпълнен с омраза поглед и поклати гневно глава, когато Луцифер понечи да го последва. Моронът се отдръпна безшумно назад, а Стоун продължи. Обхванат от истерия, губернаторът пристъпи към двамата инспектори и кимна.
Едната от двете мравки въобще не реагира, но другата се обърна и го изгледа със студените си кристални очи.
— Кой ви разреши да дойдете тук?
— Никой — отговори спокойно Стоун. — Но и никой не ми е казвал, че не бива да идвам. Освен това не смятам, че трябва да приемам заповеди от вас.
Инспекторът посочи Луцифер.
— Вашият заместник ви е информирал, че съществува възможност за преждевременен скок. В този случай всичките ви права се отменят, губернатор Стоун.
— Кой го казва? — осведоми се Стоун с престорено небрежен тон.
— Събития, които касаят съдбата на народа ни — отговори инспекторът, — не подлежат на решенията и властта на губернатора на планетата. Трябваше да знаете това.
Стоун вдигна рамене и мина небрежно покрай инспектора.
— Може би съм го забравил.
Той спря на три крачки от царицата и погледна огромното чудовище със смесица от погнуса и учудване. Разбираше малко от медицина, но след всичко, което видя, бе ясно, че тя нямаше да оживее.
— Какво се е случило тук? — попита той.
— Не знаем — обясни инспекторът. — Всичко подсказва предстоящ СКОК. Но това всъщност е невъзможно. Твърде рано е. Полето не би могло да се изчерпи дотолкова. Броят на населението не възлиза дори и на една двадесета част от необходимия лимит.
Внезапно зад гърба на Стоун прозвуча ехиден смях.
— Изглежда, че за разнообразие имате сума ядове, или?
Стоун позна гласа, преди да се обърне и да погледне плешивото джудже с навъсено лице, което се бе появило зад него.
— Ти? — попита изненадано той.
Гурк направи гримаса и започна да се клати.
— Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш отново.
— Къде са останалите?
— Не са тук — отговори троснато Гурк. — И преди да попиташ — не знам къде са.
— И щеше да ми кажеш, ако знаеше? — каза иронично Стоун.
— Разбира се — отвърна Гурк. — Като виждам това, не смятам, че в момента Черити и хората й са най-голямата ти грижа.
Той посочи с глава царицата, която бе започнала да издава тихи, изпълнени с болка стенания.
— Хубава гледка, нали? Погледни я добре. Може би за последен път виждаш такова нещо. Във всеки случай на тази планета. Но не се безпокой — добави злобно Гурк, — сигурен съм, че господарите ти ще ти намерят друга работа. Галактиката гъмжи от планети, които чакат да бъдат завладени и опустошени.
Стоун се извърна ядосано и се обърна към инспектора.
— Къде са другите? — попита заповеднически той. — Къде са всички останали? Защо тук няма никой? Не е възможно да сте унищожили всички при нападението.
— Казах ви вече, губернатор Стоун — отговори инспекторът, — че събития, засягащи съдбата на народа ни, не са в…
— Всичко това ме засяга твърде много! — прекъсна го грубо Стоун. — По дяволите, смятате ли, че ще гледам безучастно как всичко пропада? Къде са те? Къде са джеърдите? Воините? Корабите?
— Изчезнаха — отвърна тъпо инспекторът. — Той има право. Всички изчезнаха. Преди един час. Просто… — щракна с пръсти той — така.
Стоун гледаше враждебно ту джуджето, ту двамата инспектори и след малко каза:
— Криете нещо от мен.
Двамата морони не отговориха, но Гурк отново се изкиска злорадо.
— Искаш ли да знаеш какво?