Скудър понечи да възрази, но Черити го възпря с бързо движение на ръката и кимна насърчително на Кайл. Младият великан се отдалечи с елегантно движение от прозореца и безмълвно изчезна в тъмнината.
— Смяташ ли, че е добра идея да го оставим да отиде сам? — попита Скудър.
— А защо не?
— Откъде можем да сме сигурни, че ще се върне?
— А кой ще му попречи, ако наистина не иска да се върне? Може би ти? — възрази Черити.
Отговорът на Скудър бе мълчание и един гневен поглед и Черити разбра веднага, че не бе обмислила особено добре думите си. За първи път, откакто се бяха запознали с Кайл, тя се запита дали враждебността на Скудър не се дължеше на обстоятелството, че Кайл всъщност бе техен враг.
— Не разбирам това — прошепна тя. — Какво, по дяволите, е толкова важно за Кайл или нас, че те правят толкова усилия, за да ни хванат?
— Може би не обичат да им се крадат корабите? — попита Гурк.
Черити поклати решително глава.
— Това не може да бъде единствената причина — каза тя. — Разбирам защо ни преследваха и стреляха по нас. Но те хвърлят атомни бомби, Гурк. Никой не разрушава половин град, за да накаже няколко крадци на кораби.
Скудър се засмя, но веднага стана отново сериозен.
— Може би наистина заради Кайл — каза той. — След всичко, което знаем, той е първият от тези мегавоини, който е станал изменник. Може би разполага с информация, която в никакъв случай не бива да попадне в чужди ръце. Все пак те са нещо като техния елит, ако правилно разбирам нещата.
„Това е едната възможност, помисли си Черити. Но то не може да бъде единствената причина.“
— Би трябвало… да има нещо общо с бункера — измърмори тя. — Централата на НАТО, която намерихме в Париж.
— Как така? — попита Скудър.
Черити сви рамене.
— Това е само някакво предчувствие — каза тя. Преди да продължи, тя погледна Хелън. Момичето беше вече отново на себе си и я поглеждаше със смесица от любопитство и ужас. — В централата имаше нещо, което е било извънредно ценно за тях — продължи тя. — С изключение на Барлър аз съм единствената, която е била там долу. Занимавах се сума време с компютъра.
— Вие смятате… — пое си уплашено дъх Хелън и се втренчи в нея с разширени от ужас очи. — Вие не мислите, че баща ми е изпратил тези бомбардировачи след нас?!
— Не — отговори Черити твърде рязко, за да прозвучи наистина убедително. — Той лично сигурно не е. Вероятно дори и не знае за това. Но е някой, който смята, че сме узнали нещо.
— Но това е глупаво! — запротестира Хелън. — Баща ми никога не би…
— Той не е твой баща, малката ми — прекъсна я твърдо Гурк, като направи гневен жест към посоката, в която бе изчезнал Кайл. — И той е един от тях.
Очите на Хелън блеснаха войнствено. Но преди да успее да подхване спор с Гурк, Кайл се върна и им махна с ръка да напуснат вагона.
Скудър и Черити се покатериха бързо и се измъкнаха през счупения прозорец, докато Нет внимателно помагаше на Хелън да се изправи.
Сега тя можеше отново да върви, но лицето й се изкривяваше от болка, когато стъпваше на крака си. След кратко колебание Скудър я вдигна на ръце и я изнесе като дете от вагона.
— А сега? — попита Черити.
— Галерията се е срутила — каза Кайл. — Нямаме никакъв шанс да преминем през нея.
— А в другата посока?
Кайл отново поклати глава.
— Дори и да има някакъв път, радиацията ще бъде смъртоносна. Поне за вас.
— Чудесно! — каза Гурк. — Тогава наистина сме попаднали в хубав капан! Трябва само приятелите ти да дойдат и да ни приберат.
— Може би все пак има някакъв път — каза невъзмутимо Кайл. — Открих една врата. Зад нея има стълба, която води надолу. Не знам накъде.
— Тогава да установим — предложи Черити.
3.
Хартман изгаси цигарата си в пепелника и се закашля. Бройер наблюдаваше как той повдигна изгорелия монитор от отвора в стената и предизвика съскащи къси съединения, тъй като беше забравил да разедини няколко кабела.
Хартман въздъхна безмълвно. Той се питаше кого беше подкупил или изнудил Бройер в предишния си живот, за да получи тази работа.
Той наистина беше компютърен гений, но за него пъхането на щепсел в контакта бе равносилно на самоубийство.
Той поклати безмълвно и неодобрително глава, запали нова цигара и издуха едно сиво облаче дим в лицето на Щерн, който се закашля демонстративно и започна да мята с ръце във въздуха.