Стоун се извъртя със светкавична бързина, сграбчи джуджето за яката и го разтръска. Джуджето размаха ръце и започна да рита с крака, но не престана да се киска като лудо. Стоун го пусна отново на земята и направи заповеднически жест с ръка.
Известно време Гурк стоя със скръстени пред гърдите ръце, като се преструваше на обиден, а после въздъхна дълбоко, обърна се и се затътри бавно към царицата. След кратко колебание Стоун го последва. Макар че не я гледаше, той усещаше погледа й, който го следеше. Почувства се още по-зле.
Гурк спря, махна нетърпеливо с ръка и посочи някакво безформено очертание, за което в първия момент Стоун помисли, че е още едно строшено яйце. Но после видя, че е твърде голямо, за да бъде такова. Когато направи още една крачка и се наведе, той видя какво бе всъщност това.
— О, боже! — изстена той.
Зад гърба му прозвуча безумният смях на Гурк.
18.
— Трябваше да му строша черепа! — каза Скудър. — Тогава поне щяхме да знаем защо сме арестувани!
Той ритна ядосано вратата, която се разклати на пантите си.
Секунда по-късно тя се открехна и през тесния процеп към тях се втренчиха две тъмни очи. За момент Скудър ги погледна с ярост, а после скочи напред, сграбчи бедния войник, повдигна го и извика:
— Хуу!
Вратата се затвори бързо и войникът изчезна.
— Остави това, Скудър — каза Черити. — Безсмислено е! Глупостта няма да ни помогне да се измъкнем оттук.
— Не — отвърна Скудър, — но облекчава.
Черити погледна часовника си, може би за тридесети път през изминалия половин час. Воят на алармените сирени бе замлъкнал отдавна, но затова пък й се струваше, че чува приглушен трясък, а през последните десет минути подът под краката им се бе разтресъл осезаемо, сякаш някъде бяха минали огромни машини или нещо бе експлодирало.
— Ако поне знаехме какво става вън! — каза Нет.
Сякаш в отговор на думите й подът потрепери за трети път, но този път вибрацията бе последвана от глух тътен. Скудър застина от ужас и вдигна ръце в безсмислено отбранително движение. Черити също се изправи изплашено.
— Какво…?
Четвърта, още по-близка, експлозия погълна останалите й думи.
Таванът се пропука и върху тях се посипа прах и малки камъни.
Алармените сирени започнаха отново да вият пронизително и монотонно.
— За бога! — изстена Скудър. — Всичко се срива!
Той се обърна със силен крясък и започна да удря с юмруци по вратата.
Черити прикова поглед в тавана. Пукнатината не се разширяваше, но се разклоняваше във всички посоки и над главите им се посипа още повече прах.
— Отворете! — крещеше Скудър. — Отворете! Тук всичко се срутва!
Черити не бе очаквала такова глупаво държание от него, но вратата отново се открехна и войникът погледна вътре. Тогава тя чу шума от счупването на ключалката и вратата се отвори с трясък.
И в същия момент таванът се срути.
Черити видя всичко като през силна лупа: тежащият тонове бетонен таван се превърна в паяжина от цепнатини и пукнатини и полетя надолу. В същия момент Скудър се обърна, сграбчи с две ръце Хелън и Черити и ги блъсна напред. Черити усети как един огромен бетонен отломък се разби на пода зад нея. Тя падна върху Скудър, като вдигна инстинктивно ръце, и се претърколи. Замаяна, се изправи на крака, като кашляше. Очите й сълзяха и в първия момент не можа да различи нищо друго, освен облаци прах и движещи се като в мъгла сенки: Скудър, който с мъка изправяше Нет на крака, и двамата войници, които бяха на пост пред вратата. При отчаяния си скок бяха повалили на земята единия от тях, а другият стоеше на две крачки зад нея и смаяно наблюдаваше ту Скудър и нея, ту срутващото се помещение.
— Какво става? — попита Черити.
Войникът вдигна безпомощно рамене. В следващия момент втора експлозия разтърси целия тунел.
— Не знам — изкрещя войникът. — Нападат ни. Но не знам кой!
— Но аз знам — изрева Черити сред грохота и трясъка. — Заведете ни при Кремер! Бързо!
Младият мъж се поколеба.
— Аз… не ми е разрешено…
— По дяволите! Знам какво означава всичко това! — прекъсна го Черити. — И знам също как можем да го прекратим!
Войникът се обърна нерешително и посочи коридора.
— Добре, елате.
Втурнаха се към асансьора. Но не бяха изминали и половината разстояние, когато прокънтя нова, чудовищна експлозия и почти цялата стена до тях се срути.