В пещерния град цареше трескава суматоха. Воят на сирените бе престанал отдавна, но огромното подземие кънтеше от стъпките на стотици мъже, бързащи безцелно насам-натам, подвикващи си команди, или тичащи към изходите. Черити видя, че пред тунела към площадката за кацане се бе спуснала огромна стоманена плоча.
Вратите на повечето сгради бяха отворени и през тях излизаха мъже. В една от огромните и без прозорци зали се виждаше голяма отворена врата, от която излизаха едно след друго половин дузина грамадни, стоманени чудовища — танкове, каквито Черити и Скудър вече бяха виждали в Париж.
Тя чу някакъв шум, обърна се и позна Скудър, който се изкачваше сръчно по стоманеното въже — толкова бързо и леко, че Черити изпита някакво абсурдно чувство на завист.
— Всичко наред ли е тук горе? — попита Скудър, дишайки тежко.
Черити кимна.
— Да. Но не знам колко още ще трае.
Тя млъкна изплашена, когато погледът й падна върху разранените ръце на Скудър. А после промълви:
— По дяволите, как изглеждат ръцете ти?!
С набръчкано чело Скудър сведе поглед към ръцете си. През маслото и греста се процеждаха струйки кръв. Той вдигна рамене и избърса ръце в панталона си.
С тежко пъшкане от шахтата се показа Нет, която бе на края на силите си. Малко след нея пристигна и единият войник.
— Къде е другарят ви? — попита тя младия мъж, който се строполи изтощен до вратата на асансьора.
— Той… идва след мен — изстена войникът. — Нещо… дойде през вратата. Той… искаше да го спре.
Черити размени изплашен поглед със Скудър, наведе се над шахтата и отстъпи толкова бързо, че едва не събори Скудър.
По стоманеното въже се изкачваше някаква фигура. Но това не бе войникът, а мравка войник. Индианецът до нея изкрещя от изненада, но в същия момент грабна светкавично пушката на войника и стреля в шахтата. Не можеше да се разбере дали улучи, но до ушите им долетя бясно съскане и свиркане и стоманеното въже започна да трепери. На вратата се появи сухият, чер крак на членестоногото и се опита да се вкопчи в нея. Скудър завъртя автомата и удари с приклада му. Кракът изчезна, но секунда по-късно в отвора се появиха чифт изпъкнали очи и два-три огромни крака запратиха Скудър, Нет и Черити на пода само с едно яростно движение.
Индианецът падна безпомощно, но запази присъствие на духа, завъртя отново пушката и натисна спусъка. Малкото помещение сякаш се разцепи от грохота на лазерния залп. С ъгълчетата на очите си Черити видя, че той улучи чудовището, което се олюля и политна в шахтата. Малко по-късно прозвуча силен трясък и стоманеното въже се скъса окончателно. Кабината на асансьора затрополя надолу в бездната.
Черити бързо се убеди, че никой от тях не е тежко ранен, и пропълзя на лакти и колене обратно до вратата. Под нея се простираше потъналата в тъмен мрак асансьорна шахта, но въпреки това й се стори, че вижда някаква стрелкаща се, безформена фигура, напредваща бавно нагоре. Бе сигурна, че това същество не се нуждае от въже, за да се изкачи нагоре…
— Трябва да затворим вратата! — извика тя. — Помогнете ми!
Направиха го със сетни сили и буквално в последния момент. Двете половини на вратата едва се бяха затворили, когато отвътре нещо се удари в нея с такава сила, че Черити политна ужасена назад.
— Вратата ще издържи най-много няколко минути! — каза Скудър. — Да се махаме оттук — бързо!
Едва когато бе вече до вратата, Черити забеляза, че войникът не се и помръдва, за да ги последва.
— Какво има? — попита нетърпеливо тя. — Какво чакате?
— Аз… не мога повече — изстена той. Беше се облегнал на стената до вратата и трепереше. Лицето му бе бледо и едва сега Черити видя бързо увеличаващото се кърваво петно върху десния му крак.
— Говедото ме улучи, когато… висях на въжето — изстена повторно той. — Изчезвайте! Аз… ще се опитам да го задържа за момент.
Черити се поколеба. Виждаше, че той е тежко ранен; а и вратата до него трепереше все по-силно под ударите на чудовището. Най-после тя кимна на Скудър. Индианецът сне оръжието от рамото си и го хвърли обратно на истинския му притежател.
Младият войник го улови, зареди със стиснати зъби нов пълнител и отстъпи няколко крачки от вратата, като куцаше.