Преди една седмица си купих „Фройдианата“.
Аскър не беше наясно, какво да отговори.
Липсва ми страшно много. — допълни катерицата.
Ааа. — пауза. — Как всъщност се казваш?
Мила.
Да не си зодия рак?
Не, защо?
Във фамилния кодекс пише да се пазим от Мили-раци е и още пише, че не знаят на кой свят се намират. Пише и други неща, но те засягат прекалено интимни области от живота на майките им.
Е, не съм рак. Водя се зодия Огошо.
Каква?
Тя му я спелна.
Нещо съм пропуснал да я запомня. — отговори с гузен оттенък Аскър. — Но все пак не всеки може да запомни зодиак с осем хиляди основни зодии.
Родена съм, когато съзвездието О е навлязло в съзвездието Гошо. Това е станало през годината на Морските типове.
Има ли това връзка с онзи тип, дето ни раздаде оборудването?
Да. Той ми е наречен дядо.
Аскър я огледа още веднъж.
Това обяснява, защо си толкова здрава. Винаги съм мислел, че морските типове са късметлии.
Тя се захили.
Продължиха още известно време.
Ами ти? — попита тя.
Аскър. Зодия близнак.
Близнаци?
Не, близнак. Много по-готина зодия. Родените като близнак са страшно надарени, а освен това са и Велики.
О!
Аха. Виждам, че това ти говори нещо.
Да, брат ми е Велик. Само че е зодия Катеричар.
Друго нещо са си все пак Великите зодии.
Ако си забравил и Огошо е Велика зодия.
Възможно е. Само че имаше нещо, че всъщност единствената Велика зодия е зодията Велик и никой не могъл да се роди под нея, защото съзвездието й изгърмяло при някакъв космически катаклизъм. В някакъв професионален зодиак бях чел, че погрешно наричаме Великите зодии Велики. Всъщност те си имали самостоятелно превъзходство, всяка за себе си, и стояли някъде между Великите и Свежите зодии.
Не знам. — катерицата се усмихна. — Не съм се ровила толкова надълбоко.
„Кокиче“ вдигна предупредително ръка. Намираха се в падина между два хълма. Радиомагиите се включиха.
„Стрелкови“, тук „Кокиче“. — каза водещият. — Опасност от засада. Посока едно-нула-нула.
След това повика командира.
„Уплаха“, тук „Кокиче“. Очаквам нареждания.
Ами аз викам да им разгоним фамилията. — предложи Аскър. — Нали сме американци.
Те също. — напомни му „Кокиче“.
Добре тогава. Изтегляме се и после се връщаме тук по същия път. По всяка вероятност, тъй като са американци, те ще се досетят, че сме ги открили и сменяме маршрута и ще се разкарат, за да ни причакат другаде.
Слушам шефе! Край на връзката.
Изпълниха предпазливо маневрата. Аскър наблюдаваше със задоволство, как нагоре по хълма търчат силуети, за да блокират съседния проход.
Хайде сега напред! — изкомандва той. Задвижиха отново. Бяха толкова безшумни, че намаляваха дори шума на дъжда.
Навлизаха в зона на активно действие. Засега не бяха попаднали на други засади, но вниманието им беше максимално изострено. Катерицата и Аскър мълчаха.
4.
Криси Саулър седеше на тревата, подпряла се с ръце назад. Очакваше да дойде ред на нея и останалата част от нейната компания. Това влизаше в правилата на квалификационните състезания — тъй като в ордена винаги се оформяха няколко групи, които движеха заедно и където катериците се разбираха по-добре една с друга, се предполагаше, че е най-разумно, това разпределение да се запази и за по-сложните ситуации от Похода.
В момента всяка една от другите катеричи формации се дуелираше подред със Стария Бор, който, макар и пиян, въртеше рапирата изумително ловко.
Друга част от теста, която щеше да дойде по-късно, включваше демонстрацията на магически умения — да превърнеш жаба в принц, да превърнеш катерица в Катерица, да изглеждаш като американския президент и да яздиш еднорог. Последното по разбираеми причини беше най-трудното за Катериците и изискваше толкова силна способност за внушение, че да убеди нервния кон, че си девствена.
Вече наближаваше нощта. По периметъра на поляната бяха запалени факли, а от общо четирите претендентни групи останаха само две. Беше ред на Криси да си пререже вените, без да се види и една капка кръв. Направи го с няколко уверени движения, след това затвори неестествено сухите бледи рани със заклинание. С този успех разбиха конкурентите си с 42 точки.
Избраха за водач на Похода Далила, опитна Катерица, участвала вече два пъти в него; започна прощалният купон и зрителите, които се бяха наредили да зяпат от другата страна на ограничителното въже, бяха допуснати до отрупаната с кльопачка и пиячка маса. Цяла нощ нямаше да се спи и, както показваше опитът, Походът щеше да започне с голям махмурлук, който да гарантира раздразнителността на участничките. Старият Бор започна да пее парчета на Мърси под съпровода на малък селски оркестър от кийборд, бас, няколко сложни синтезатора и китара. Голямата Катерица се усамоти с една бутилка коняк и припадна някъде след полунощ. Абе въобще, прекарваха си времето адски добре.