На пътеката, която водеше от съседното село до бившата крепост, една прегърбена старица заби в земята колче и окачи накриво изписана табела. После старческите кокали изскърцаха обратно.
Аскър тръскаше раздразнен очилата си за нощно виждане. Те бяха отказали заедно с цялото останало снаряжение.
Криси успя най-сетне да разбуди Далила. Описаха й накратко ситуацията. Вече беше късно да предприемат каквото и да е било.
Ще заобиколим крепостта, — каза тя, — и ще си гледаме пътя.
Речено — сторено. Повървяха така известно време, водейки животните за поводите. Мъртвата тишина се стелеше почти невидима в краката им. Мълчаха потиснати — от предишната им възбуда не беше останало нищо. Принцовете гледаха безсилно отминаващата под стъпките им земя, а Изгубеният Оперативен Работник избърза напред и се потопи в мълчание заедно с Далила. Той първи забеляза белия потник, развян на върха на един от хълмовете отсреща.
Катериците се събраха накуп. Помърмориха малко и след това продължиха. Принцовете захвърлиха неудобните си корони и изтръскаха насъбралия се отдолу пърхот. Ако не съвсем, то почти всичко беше почти в реда на нещата.
Криси развея белия си плащ. Два подскока на хълма оповестиха, че е била забелязана. После белият потник започна да се спуска насреща им.
Неочаквано между Катериците и оперативната група изникна препятствие — дълбока, бурна река бликна от юг, скривайки се сред тъмния лес на крепостта. Завиха срещу течението й и след няколко часа намериха разклатен дървен мост. Аскър отказа да мине по него. „Сглобка“ се направи на много отворен и пропадна в реката. Беше незабавно удавен.
Сега какво ще правим? — провикна се Аскър към Катериците, след което изведнъж разпозна Криси. — Криси! — изкрещя той.
Тя направи същото с неговото име. Приближиха се максимално до водата на двата противоположни бряга. Гледаха безсилно.
Ще измисля нещо! — извикаха двамата с престорена увереност. След това млъкнаха обезкуражени.
Хей, я веднага тук въжето! — излая Аскър. То беше в ръцете му на мига. Завърза за него една безполезна пушка и я запрати със всичка сила над водата. Тя падна на брега и изгърмя. Всички подскочиха.
Вържете го за някое дърво! — извика „Кокиче“.
Тук няма дървета, глупако! — отговори му със стиснати зъби Аскър. Но грешеше. Едно стърчеше до пътеката, служейки на табелата, закована за него, като крак. Криси се наведе, за да прочете, какво пишеше там:
„Към Спящата Катерица“. Стрелка.
В следващия миг Аскър се спря втрещен. Ужасен хлад се плъзна по тялото му. Ръката му сама се вдигна напред, сочейки размиващите се образи на другия бряг. Криси изчезна. Няколко ята прелетни птици се вдигнаха във въздуха. Въздухът изстина и се разреди. Аскър си пое дълбоко дъх и понечи да преглътне насъбралата се слюнка в уста.
Null pointer assignment
Abnormal program termination
System halted
София, 01:10:XX.20.08.1994