— Заплаши ме.
Беше разстроен и Данс бе сигурна, че блясъкът в очите му отново се е изгубил.
— Къде си?
Той не отговори. Тя настоя:
— Няма ли да ми кажеш къде си?
— Не мога.
Погледна номера на дисплея, но Мортън й се обаждаше от мобилен телефон, не от хотел или автомат.
— Няма ли шанс да я убедиш да промени решението си?
— Едва ли. Трябваше да я видиш. Изостави количка с покупки за сто долара и просто избяга.
Данс се разочарова. Даниел Пел бе мистерия и тя си беше наумила да узнае всичко, което може, за него. Миналата година, когато помагаше на Линкълн Райм, бе забелязала как криминалистът се вглъбява във всяка подробност при изследването на уликите. Тя правеше същото — макар и с човешката страна на престъпността.
Има обаче задължителни процедури, например да проверяваш по два пъти всяка подробност от твърденията на заподозрения, и някои ограничения — например да внимаваш къде стъпваш, когато вървиш по улицата. Трябва да знаеш кое е важно и кое — не.
Данс реши да оставят Спящата кукла на мира.
— Благодаря за помощта, Мортън.
— Съжалявам. Постарах се, но не стана.
След като затвори, Данс отново се обади на Рей Каранео. Все още нямаше нищо ново от проверката на мотелите или на сигналите за изчезнали плавателни съдове.
Щом затвори, телефонът й пак иззвъня.
Беше Ти Джей.
Имаше новини от управлението по моторните средства. Колата, с която Пел отишъл, за да убие Кройтън, не фигурирала в списъците им от години, което означаваше, че вероятно е дадена за вторични суровини. Дори да бе откраднал нещо ценно в нощта на убийствата, то най-вероятно беше претопено. Ти Джей бе проверил и списъка на вещите, намерени в автомобила. Бяха доста малко и нямаше данни, че нещо е било взето от дома на бизнесмена.
Данс му съобщи за смъртта на Милар и младият агент прие новината с мълчание — знак, че е потресен.
След няколко минути телефонът й пак иззвъня. Беше Майкъл О’Нийл с обичайното:
— Здравей. Аз съм.
В гласа му личеше умора — също и скръб. Смъртта на Милар силно го беше натъжила.
— И да е имало нещо на кея, където намерихме трупа на Пембъртън, вече го няма. Преди малко говорих с Рей. Засега няма сигнали за откраднати лодки. Може би съм сгрешил. Твоят приятел намери ли нещо около пътя?
Данс се намръщи на тенденциозното определение „приятел“.
— Не се е обаждал. Предполагам, че не е намерил адресника на Пел или ключа от хотела му.
— Източникът, откъдето е взето тиксото, също не може да се определи, а сълзотворният спрей се продава в десетки хиляди магазини.
Данс му каза, че опитът на Негъл да се свърже с Тириса, е бил неуспешен.
— Не иска ли да ни помогне?
— Леля й не иска. А тя е първата инстанция. И без това не знам дали ще има някаква полза от това.
— Идеята ми харесваше. Тя е единствената връзка между Пел и събитията от онази нощ.
— Без нея ще ни бъде по-трудно. Ти как си?
— Добре — отвърна О’Нийл стоически.
Уинстън Келъг дойде няколко минути, след като беше затворила.
— Нещо ново при огледа около мястото на убийство на Пембъртън?
— Не. Оглеждахме около час. Няма следи от гуми, няма веществени доказателства. Може би Майкъл е прав. Пел е тръгнал с лодка от кея.
Данс се засмя наум. Горделивите мъже сега допускаха, че другият може да е бил прав — съмняваше се, че ще го признаят един пред друг.
Тя му разказа за изчезналите документи от офиса на Сюзан Пембъртън и за неуспешния опит на Негъл да се срещне с Тириса Кройтън. Каза му и че Ти Джей търси клиента, с когото жената е разговаряла, преди Пел да я убие — ако срещата не е била със самия убиец.
Катрин погледна часовника си:
— Имам важна среща. Искаш ли да дойдеш?
— Нещо свързано с Пел ли?
— Не. Време за почивка.
31.
Когато излязоха в коридора, Катрин попита Келъг къде живее.
— Във Федералния окръг — тоест града Вашингтон. Онова място, известно като „От вътрешната страна на «Белтуей»“, ако слушаш умните глави в сутрешните публицистични предавания. Аз съм израснал на северозапад, в Сиатъл, но нямах нищо против да се преместя на изток. Не обичам много дъждовете.