Федералният агент се усмихна и погледна над рамото й. Тя се обърна.
Майка й и децата влязоха в стола.
— Здравей, слънчице — каза Катрин на Маги и прегърна сина си.
В скоро време прегръдките на публично място щяха да са табу и тя искаше да навакса. Днес Уес не се възпротиви.
Еди Данс и дъщеря й се спогледаха. И двете си мислеха за смъртта на Милар, но не го споменаха. Келъг поздрави по-възрастната жена и също я погледна с разбиране.
— Мамо, Карли премести кошчето на господин Бледшоу! — изрече задъхано Маги. — И всеки път, когато хвърлеше нещо, то падаше на пода!
— Сдържахте ли се да не се разсмеете?
— За известно време. Но когато Брендън прихна, всички се разкикотихме.
— Поздрави агент Келъг.
Маги поздрави. Уес само кимна. Отмести очи. Данс веднага забеляза враждебност.
— Искате ли мляко с какао, деца?
— Дааа! — извика момичето.
Уес също отговори, че иска.
Катрин опипа джобовете си. Кафето беше безплатно, но за всичко друго се плащаше. Беше забравила портмонето си горе. Еди също нямаше дребни.
— Аз черпя — обяви Келъг и бръкна в джоба си.
Уес бързо се намеси:
— Мамо, аз предпочитам кафе.
Беше опитвал кафе два-три пъти в живота си и го ненавиждаше.
— И аз искам кафе — не остана по-назад Маги.
— Никакво кафе. Ще пиете какао или безалкохолно.
Тя предположи, че Уес не иска федералният агент да го черпи. Какво ставаше тук? После си спомни как синът й оглеждаше Келъг на Палубата у тях предишната вечер. Тогава си бе помислила, че се опитва да види оръжието му; сега разбра, че е преценявал новия мъж, когото майка му е довела на рождения ден на дядо им. Дали Уинстън Келъг бе новият Брайън в неговите очи?
— Добре — склони дъщеричката й, — какао.
Уес измърмори:
— Карай. Аз не искам нищо.
— Хайде, ще дам парите назаем на майка ви — настоя Келъг и им подаде монетите.
Децата ги взеха, Уес — неохотно и само след сестра си.
— Благодаря — измърмори.
— Много благодаря — каза Маги.
Еди си наля кафе. Седнаха около нестабилната маса. Агентът отново благодари на майката на Данс за вечерята и попита как е Стюарт. После се обърна към децата и се поинтересува дали обичат да ходят за риба.
Маги отговори, че не особено. Всъщност не обичаше.
Уес обожаваше риболова, но каза:
— Не много. Досадно е.
Катрин знаеше, че мъжът просто иска да ги предразположи; беше се сетил да попита, защото на празненството баща й разказваше как ходи за риба в залива. Забеляза някои признаци на стрес — предположи, че полага твърде много усилия, за да се хареса.
Уес се умълча над чашата с какао, докато Маги бърбореше за това, което се е случило в занималнята по музика, като отново разказа за номера с кошчето за боклук.
Полицайката се подразни, че проблемът с Уес отново се проявява, и то неоснователно. Тя дори не излизаше с Келъг.
Данс обаче добре владееше изкуството да си родител и само след няколко минути синът й разпалено разказваше за играта на тенис тази сутрин. Поведението на Келъг веднага се промени и по реакциите му пролича, че също играе тенис и иска да участва в разговора. Той обаче се сдържа и продължи само да се усмихва, докато момчето разказваше.
Накрая Данс заяви, че трябва да се връща на работа и ще ги изпрати. Келъг каза, че ще се обади в управлението на ФБР в Сан Франциско.
— Чао на всички.
Еди и Маги му казаха „довиждане“ и след малко Уес също измърмори нещо, вероятно за да не изглежда невъзпитан. Агентът тръгна към временния си кабинет.
— Ще дойдеш ли на вечеря? — попита Маги.
— Ще се опитам, Магс.
Никога не давай обещания, ако има опасност да не ги изпълниш.
— Ако все пак не успее, какво искате да вечеряте? — попита Еди.
— Пица — бързо заяви Маги. — С чесново хлебче. И ментов сладолед с шоколадови пръчици за десерт.
— А чифт „Ферагамос“ не искаш ли? — намеси се майка й.
— Какво са това?
— Обувки. Но това, което искаме, и онова, което получаваме, са две различни неща.
Еди направи друго предложение:
— Какво ще кажете за една голяма салата? Със скариди.
— Уха.
— Ще бъде супер — съгласи се Уес.
Децата много обичаха баба си и дядо си.