Тя поклати глава.
— Как успя да скриеш? — поинтересува се Ребека.
Саманта преглътна тежко.
— Излъгах. Така успях.
Данс знаеше, че всички съпрузи се лъжат взаимно от време на време, макар и не толкова често като неженените двойки. Повечето лъжи обаче са безобидни; много рядко се срещат толкова сериозни като при Саманта.
— Сигурно е трудно — отбеляза Ребека. — Трябва да имаш добра памет.
— Нямам друг избор.
Катрин забеляза защитни жестове: притискане на ръцете до тялото, свиване, кръстосване, извръщане на поглед. Саманта бе истински вулкан от стрес.
— Обаче няма как да не знае, че си лежала в затвора — настоя Ребека.
— Знае.
— Как тогава?…
— Казах му, че е било престъпление по служба. Помогнала съм на шефа си да фалшифицира ценни книжа, защото жена му се нуждаела от спешна операция.
— Повярва ли ти?
Саманта погледна засрамено приятелката си:
— Той е добър човек. Но ще ме напусне, ако узнае истината. Че съм била в секта…
— Не беше секта — бързо възрази Линда.
— Каквото и да е било, Даниел Пел стоеше зад него. Това е достатъчна причина да ме напусне. И няма да го обвинявам.
— Ами родителите ти? — попита Ребека. — Знаят ли нещо?
— Майка ми почина, а баща ми се интересува от мен, колкото винаги се е интересувал. Тоест изобщо не му дреме. Сигурно си спомняте. Съжалявам, но предпочитам да не говорим за това.
— Добре, Сам.
Полицайката ги подкани да поговорят за Пел. Първо им даде подробности за убийството на Пембъртън и кражбата на документацията от фирмата й.
— Сигурни ли сте, че той го е извършил? — попита Линда.
— Да. Отпечатъците са негови.
Тя затвори очи и зашепна молитва. Ребека се намръщи гневно.
Трите жени не бяха чували името Пембъртън, нито пък за фирмата на Брок. Не си спомняха случаи, при които Пел може да е използвал такива услуги.
— Тогава не живеехме много нашироко — отбеляза Ребека.
Данс попита Саманта за съучастничката на Пел, но също като другите и тя нямаше представа коя може да е тази жена.
Не си спомняше и нищо за Чарлс Пикъринг в Рединг. Катрин им разказа за имейла от Ричард Пел и ги попита дали някога са влизали във връзка с него.
— Кой? — попита Ребека.
Полицайката обясни.
— По-голям брат? — прекъсна я Линда. — Не, Скоти беше по-малък. И е починал година, преди да срещна Даниел.
— Брат ли е имал? — изненада се Ребека. — Каза ми, че е единствено дете.
Данс им разказа за престъпленията, които Пел извършил с балдъзата на брат си.
Линда поклати глава:
— Не, не. Не може да бъде. Брат му се е казвал Скот и е бил умствено изостанал. Това е една от причините да се разбираме толкова добре. Братовчед ми има церебрална парализа.
— На мен пък ми каза, че е единствено дете. Като мен. — Ребека се изсмя. — Лъгал е, за да спечели симпатията ни. На теб какво ти каза, Сам?
Тя отговори неохотно:
— Ричард е по-голям. С Даниел не са се разбирали. Ричард го тормозел. Майка им постоянно била пияна и никога не чистела, затова бащата карал момчетата да се занимават с това. Ричард обаче принуждавал Даниел да върши всичко. Ако откажел, го биел.
— Казал ти е истината? — дръпнато попита Линда.
— Е, само спомена.
— Едно на нула за Мишлето — изсмя се Ребека.
— Каза ми, че не иска никой друг от Семейството да узнае за брат му — измърмори Линда. — Само на мен имал доверие.
— Аз пък не трябваше да казвам на никого, че е единствено дете — вметна Ребека.
Саманта изглеждаше смутена:
— Всички понякога лъжем. Сигурна съм, че случката с балдъзата, за която е писал брат му, е измислица или не е било толкова сериозно. Използвал го е само като повод да скъса с Даниел.
Ребека очевидно не беше убедени в това.
Данс предположи, че Пел е смятал Линда и Ребека за по-опасни от Саманта. Линда е била като майка в Семейството и е имала някакъв авторитет. Ребека очевидно бе пряма и своеволна. Саманта обаче… контролирал я е по-лесно и е знаел, че може да й довери истината — или поне част.
Радваше се, че третата жена дойде да им помогне. Забеляза, че Саманта гледа кафеника.
— Искате ли кафе?
— Малко съм уморена. Напоследък не можех да спя.