— Добре дошла в клуба — обади се Ребека.
Саманта се понадигна, но Катрин й даде знак да не става.
— Мляко, захар?
— О, не се притеснявайте. Моля ви.
Полицайката забеляза, че другите две жени се спогледаха и леко се усмихнаха при тази скромност на другарката им.
Мишлето…
— Благодаря. С мляко.
Данс продължи:
— Линда спомена, че Пел може би е искал да се преместите на по-безлюдно място, на „планински връх“. Имате ли представа какво може да е имал предвид?
— Ами, Даниел на няколко пъти ми е казвал, че иска да се махне от града. Да се премести с цялото Семейство. Много било важно да няма други хора. Не обичаше съседите, не обичаше властта. Искаше да има място за повече хора. Искаше Семейството да се разрасне.
— Наистина ли? — изненада се Ребека.
Линда не коментира.
— Споменавал ли е някога Юта?
— Не.
— Какво може да е имал предвид?
— Не ми е казвал. Обаче говореше така, сякаш сериозно обмисля идеята.
Данс си спомни, че може би е използвал лодка, за да избяга от местопрестъплението след убийството на Пембъртън.
— Споменавал ли е за остров?
Саманта се засмя:
— Остров ли? Изключено.
— Защо?
— Страхуваше се от водата. Не искаше да се качва на никакъв плавателен съд.
Линда примигна удивено:
— Това не го знаех.
За Ребека също беше ново. Тя се усмихна мрачно:
— Разбира се, че няма да знаем. Той споделяше страховете си само с Мишлето.
— Даниел казваше, че океанът е чужд свят. Хората нямали място там. Човек не трябвало да ходи на място, където няма власт. Същото важи и за летенето. Нямаше доверие на пилоти и самолети.
— Мислехме, че е избягал от мястото на днешното убийство с лодка.
— Невъзможно.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно.
Полицайката се извини за момент. Обади се на Рей Каранео и му нареди да прекрати проверката за крадени лодки. Все пак предположението на О’Нийл се оказа грешно, а Келъг беше прав.
— Помислете сега какъв мотив може да има, за да остане тук. Дали е заради пари?
Спомена думите на Ребека за големия удар — вероятно грабеж.
— Хрумна ми, че може да стои още в района, защото е скрил пари или нещо ценно някъде. Или има нещо недовършено. Нещо свързано с убийството на Кройтън.
— Пари ли? — Саманта поклати глава. — Не, едва ли.
— Сигурна съм, че така каза — настоя Ребека.
— О, не, не твърдя, че не го е казал — бързо добави Мишлето. — Просто може би не е използвал думата „голям“ в смисъла, който ние влагаме. Не обичаше да извършва престъпления, които твърде много се набиват на очи. Крадяхме от къщи…
— Не много често — намеси се Линда.
Ребека въздъхна:
— Ех… Всъщност доста често го правехме, Линда. Пък и вие доста бяхте поработили, преди да дойда.
— Преувеличавате.
Саманта не подкрепи нито едната, нито другата. Изглеждаше, че се чувства неловко, сякаш се опасяваше, че ще поискат тя да разреши спора им.
— Казваше, че ако направим нещо прекалено незаконно, пресата ще се захване с нас и тогава полицията ще ни погне. Трябвало да стоим далеч от банки и финансови служби. Имало прекалено силна охрана, твърде рисковано било. — Тя сви рамене. — Както и да е, всички тези кражби… целта не бяха парите.
— Така ли? — попита Данс.
— Да. Можехме да печелим толкова и с почтен труд. Не това целеше Даниел. Той обичаше да кара хората да вършат неща, които не искат да правят. Това го възбуждаше.
— Така звучи, сякаш само това сме правили — не се съгласи Линда.
— Не исках да кажа това…
— Не сме били бандити.
Ребека се намеси:
— Според мен целта му бяха точно парите.
Саманта се усмихна неуверено:
— Е, аз съм останала с чувството, че повече му харесва да манипулира хората. Нямаше нужда от много пари. Не ги искаше.
— Трябвало е с нещо да купи планинския връх — изтъкна Ребека.
— Може и така да е. Може би греша.
Данс видя в това важен ключ към мисленето на Пел, затова ги помоли да разкажат за престъпленията, като се надяваше, че това ще събуди определени спомени.
— Даниел беше майстор — започна Саманта. — Макар да съзнавах, че вършим нередни неща, нямаше как да не му се възхищавам. Винаги знаеше най-добрите места за кражби от хора на улицата или от домовете. Знаеше как действат охранителните системи в магазините, къде се слагат електронни чипове и къде — не, кои продавачи приемат върната стока, без да искат касова бележка.