Данс й поблагодари:
— Знам, че бързате да се приберете вкъщи. Обещавам, че няма да ви задържам още дълго.
След няколко минути телефонът на Келъг иззвъня. Той вдигна и очите му се разшириха от изненада.
— Разкрихме я! Жена на име Джени Марстън е изтеглила девет хиляди и двеста долара — на практика всичките й спестявания — от „Пасифик Тръст“ в Анахайм. В брой. Нашите хора са поискали съдебна заповед и ще претърсят къщата й. Ще се обадят да съобщят какво са намерили.
Понякога съдбата е благосклонна…
О’Нийл грабна телефона и след пет минути на компютъра на Данс се появи снимка на жената. Тя извика Ти Джей в кабинета си.
— Какво?
Катрин кимна към екрана:
— Пусни я на фоторобот. Направи я брюнетка, червенокоса, с дълга или с къса коса. Изпрати снимките в „Сий Вю“. Искам да съм сигурна, че е била тя. Ако е така, изпратете копия до всички телевизионни станции и вестникарски редакции.
— Дадено, шефке.
Без да сяда, той започна да пише, после изтича навън, сякаш искаше да стигне в кабинета си, преди снимката да се получи на компютъра му.
Чарлс Овърби влезе.
— Този разговор със Сакраменто…
— Изчакай, Чарлс.
Данс му разказа какво е станало и настроението му веднага се подобри.
— Виж ти, следа. Най-после… както и да е, имаме друг проблем. От шерифството в Напа са се обадили в Сакраменто.
— От Напа ли?
— Арестували са някой си Мортън Негъл.
Данс кимна. Не беше казала на Овърби, че е изпратила писателя да говори със Спящата кукла.
— Говорих с шерифа и никак не е доволен.
— Какво е направил Негъл? — попита Келъг, като вдигна вежди.
— Отишъл е при дъщерята на Кройтън. Тя живее там с чичо си и леля си. Негъл се е опитал да я убеди да дойде да я разпиташ.
— Знам.
— Така ли? Аз защо не знам? — Овърби замълча за момент. — Лелята отказала. Тази сутрин обаче Негъл проникнал у тях и се опитал лично да говори с момичето. — Лелята стреляла по него.
— Какво?
— Не улучила, но според шерифа, ако хората му не били пристигнали навреме, щяла да го убие при втория опит. Никой не изглежда разстроен от тази възможност. Смятат, че ние имаме пръст в тази работа. Това е голяма неприятност.
— Аз ще се оправя — обеща Катрин.
— Нали не сме замесени? Казах му, че не сме.
— Аз ще се оправя.
Овърби се замисли, после й даде телефонния номер на шерифа и се върна в кабинета си. Тя се обади и се представи. Разказа какво е положението.
Шерифът изръмжа:
— Слушайте, агент Данс, разбирам проблема ви с Пел и всичко там. И тук това е голяма новина. Но не можем да го пуснем. Лелята и чичото на Тириса подадоха жалба. Трябва да знаете, че и ние полагаме специални грижи за момичето, като се има предвид какво е преживяло. Съдията определи гаранция от сто хиляди и никой не проявява желание да я плати.
— Може ли да говоря с прокурора?
— В съда е. Цял ден ще е зает.
Мортън Негъл щеше да прекара известно време в ареста. Данс му съчувстваше и му бе благодарна, че е променил решението си. Нямаше обаче как да му помогне.
— Бих искала да говоря с лелята и чичото на момичето.
— Не виждам с какво може да помогне.
— Важно е.
— Вижте, агент Данс, съмнявам се, че ще искат да ви чуят. Всъщност съм сигурен, че няма да искат.
— Ще ми дадете ли номера им? Моля ви. Директните въпроси винаги са най-ефикасни. Директните отговори — също.
— Не. Дочуване, агент Данс.
43.
Данс и О’Нийл бяха сами в кабинета й.
От шерифството на окръг Ориндж бяха научили, че бащата на Джени Марстън е починал, че майка й е била задържана за дребни престъпления, употребявала наркотици и имала психически проблеми. Не се знаеше къде е в момента — имаше няколко роднини в източните щати, но никой не се беше чувал с Джени от години.
Катрин научи, че младата жена е следвала една година управление на хранителната промишленост в колеж, но прекъснала, когато се омъжила. Една година работила във фризьорски салон, после започнала работа в хранителната индустрия — в няколко фирми за доставка на храна и хлебопекарни в окръга. Била скромна, винаги идвала навреме, вършела добре работата си и се прибирала вкъщи. Била самотница и местната полиция не могла да открие никакви нейни познати или приятели. Бившият й съпруг не я бил виждал от години, но заявил, че заслужавала всичко, което й се било случило.